Психологът на Big Brother Family за някои особености на българското семейство

Ани Владимирова отдавна не се нуждае от представяне. След като доскоро нищи цената на истината, днес тя е изправена пред друго предизвикателство – националните и общовалидни характеристики на българското семейство. И въпреки че кастингите за реалити шоуто все още вървят, ние я помолихме да ни представи квинтесенцията от тях.


Ани, вече си се срещнала със стотици двойки. Разбра ли какви качества трябва да притежава една жена, за да създаде щастливо семейство?
Ами, аз видях щастливо семейство на жена, която е с 22 години по-възрастна от партньора си. Нейните качества определено не бяха главозамайваща свежест и младост, особено сравнена с мъжа си, така че външният вид явно не е критерий. Видях щастливи двойки, в които съвсем необразован човек живее с изключително образован и въпреки това изключително образованият обгрижва другия с огромна любов. Така че и образованието не е критерий. Видях жена, която върти на малкия си пръст невероятно привлекателен мъж, който се движеше като сянка след нея, така че определено да си много мила, добра и да обръщаш внимание също не е условието. Засега ми е ясно само че не знам как хората могат да бъдат щастливи. Като че ли най-важната предпоставка за щастие е да си отворен и толерантен към човека до себе си. Да искаш да обичаш ти дава най-големия шанс да обичаш. Донякъде магията е и в самия теб.

Изследванията сочеха, че в къщата на „Биг Брадър Фемили” българинът на първо място иска да гледа щастливо бохемско семейство. Защо?
По принцип ние искаме да гледаме неща, които са ни непознати и за които бихме искали да научим повече. Бохемските двойки, хората, които умеят да се забавляват, са рядко срещано явление в нашите условия, защото ние, българите, предимно се оплакваме. Затова да видиш формулата на такова семейство е интригуващо, дори и само за да повярваш, че съществува, а и да вникнеш как точно се случва. Другото, което прави впечатление, е, че хората са силно заинтригувани от щастливи двойки, в които жената е по-възрастна, и са любопитни да разгадаят спойката в подобно успешно партньорство. Всичко, което би могло да реши наш личен проблем, ни привлича със сполуката на чуждия опит.

Разкажи ни за някоя от задачите на кастинга?
Една от задачите е хората да си изберат фон за семейна снимка. Масово – 80% от кандидатите, избират фона с типично патриархалната картина – къща, двор, кола, което показва, че българинът носи патриархалния модел на щастие. Представя си, че ако действително притежава къщата, двора и колата, всичко ще му е наред. Но се оказва, че обикновено семействата, които избират патриархалната идилия за фон, всъщност имат проблеми, различни, от тези, за които си дават сметка. Хората рядко избират нестандартните решения, притесняваха се да застанат пред по-абстрактния фон, страхуваха се да не бъдат „отхвърлени” като животни, които се отделят от стадото. Изобщо в българското семейство има страшно много страхове.

А има ли нещо, което прави и добро впечатление?
Има, разбира се. Много мила гледка са съвсем млади двойки, почти дечурлига, които са имали смелостта да си родят деца и да се грижат за тях сами. Много е впечатляващо, че тези големи деца имат отговорност да гледат деца и го правят с любов. Освен това помагат на родителите си, енергични са, смели и поемат рискове. На фона на софийския контингент от моми на по 32-33 години, дето още се чудят кого да изберат, контактът с тези двойки беше изключително приятно преживяване.
Голямо впечатление ми направиха и едно много красиво момиче и момче. Момичето беше от доста богато семейство, а младежът, останал рано без родители, беше с отруден и измъчен вид. И бяха такава... невъзможна двойка. Родителите на момичето са с високи изисквания, той се чувства недостоен за нея, но въпреки всичко 6-7 години те, като едни Ромео и Жулиета, се борят за своята любов. У момичето се усещаше вина заради произхода, и у момчето - една отчаяна борба да отстои на трудностите и да не позволи това да ги раздели. Имаха много силна спойка и истинска любов. Искам да кажа, че всичко да е наред невинаги е условие за щастие. Понякога преодоляването на препятствия заедно свързва много по-здраво и носи общо щастие.

Коя е най-силната история, която чу до момента?
Няма да забравя и една по-възрастна двойка. В една година те загубват трите си деца - едното дете от болест и две се удавят. Тези хора са продължили да живеят, а после са си родили още едно детенце, което беше с тях! Имаха уникално присъствие, едно спокойствие, една примиреност със съдбата и от друга страна – борба за живот. Как се издържа на такава трагедия? Как намираш сили да продължиш - да работиш, да родиш дете, да мислиш за него, да искаш да разшириш стопанството си, да вземеш повече животни. Те имат планове за живота, имат воля за живот – уникално! Този трагизъм, този героизъм са изумителни!!
А виждаш и хора, които имат всичко, но се карат и разправят по коридорите за всякакви глупости – кой рекъл първи, пък кой отговорил, защо мъжът не бил облякъл ризата, която му е дала жената. Просто парадоксално! Разликите в нормите на живот наистина са огромни.

Примиряват ли се днешните мъже със самостоятелността на модерната жена, особено ако е успяла повече от тях?
Не е често явление. Но пък на въпроса случвало ли се е да простираш пране, да готвиш - неща, които традиционно не са приемливи за българския мъж, все повече мъже отговарят с „да”, без да изпитват неудобство. Явно в бита ролите се изравняват. Видях мъже, които умело сменят памперси. Направи ми впечатление, че младите мъже между 25-35 години са много различни от възрастните, които все още са много патриархално настроени. Всички млади бащи носеха децата си на ръце, наблюдаваха ги, тичаха подире им да не паднат, партнират на майките, поемат огромна част от грижите и това много ме зарадва. Защото като детски психолог знам колко добре е за емоционалността и развитието на децата да имат положително мъжко присъствие.

Ти самата как се чувстваш по време на кастингите?
Това е най-трудният кастинг, който съм правила. Когато трябва да изследваш двама души, е все едно, че разбиваш две топки за билярд в различни посоки, за да видиш къде ще се допрат, къде ще се раздалечат, как се движат една спрямо друга. Затова направихме много сита, през които семействата трябваше да преминават. И продължаваме да вкарваме нови методики, но каквото и да правим, е наивно да се каже, че може напълно да бъде анализирано и разбрано едно семейство. Всеки човек е космос, а като се съберат двама, се получава галактика. Наивно е да мислиш, че можеш да научиш всичко. И трябва да имаш смелостта понякога да признаеш – аз не знам, не разбирам. Аз си го позволявам.