ЗНАЕМ ЛИ КАКВО Е ЛЮБОВ E-therapy.bg в сп. "Прическа и стил" месец февруари

Класиката на любовните взаимоотношения ни предлагаше стройни и ясни формули като: “Противоположностите се привличат” “ Приликите и подобията заздравяват връзката”… Как изглежда днес формулирането на любовните взаимоотношения като имаме предвид, че от древността казват: “Най-сигурното нещо в любовта е, че в нея няма нищо сигурно.” Обикновено любовта започва с коктейл от химични елементи свалени от менделеевата таблица ( или извадени от колчана на Купидон - ако Ви харесва повече:)). „Взривът” на влюбването позволява двама души да свържат молекулите си, но формулата на любовта съдържа куп известни и неизвестни съставки. От тяхното комбиниране зависи на какво ще „замирише” любовта: на стара ръжда, на страх от самота, на чиста изворна вода, страстна авантюра или бебешка пелена.
Животът ни е бърз. Времето ни изтича през пръстите. Пространствата са големи, но често празни от краен индивидуализъм или обезличаване. Хората-много, но често без да успеем да забележим лицата, жестовете, ароматите…Мъжете и жените станаха едновременно и ловци, и дивеч. Е, тогава каква любов “въртим” днес?
Как се намират партньори? Модерните, заети мъже и жени се срещат на скорост с почти размазани контури от бързината. Случва се в работна обстановка, в Интернет, “защото кликах във Ф Б “ или “запознахме се на тъмно” в моменти на клубна отмора. Какви любови се раждат?
Любовта- битка
И двамата са градили индивидуалност. И двамата са формирали личните си цели. И двамата имат почти сигурен и защитен свой свят с вещите, местата, приятелите, ваканциите, работата… Как обаче да вместят в интериора и екстериора другата индивидуалност, как да оцелеят след “вмешателството”? Колкото и рамково и прагматично да изглежда това, то си има и двигател. Всеки има нужда да се чувства обичан, да поеме нежност, да развие своето Аз в очите на друг стремящ се към него. Е, тогава можем ли да разчупим графика и точните величини в него, за да поемем от принципа на удоволствието? Кое всъщност ще е по-голямото удоволствие-любовта с друго същество или любовта с мен самия? В такива двойки всеки води битки за своето пространство. И мъжът, и жената могат да оцеляват сами. И двамата искат точно това от партньора си, което сами не знаят как да дадат.
Любовта – хоби
„Тя има страхотни крака, а другото момиче е много лъчезарно. Онзи ден се запознах с висока и умна мацка…“
«Той ме разбира чудесно! А помниш ли онова момче с тъмната коса-той има вила и много интересни приятели. А пък неговия партньор във фирмата е с много хубави очи. Просто не знам в кой съм по-влюбен/а!»
Често в e-therapy.bg има подобни дилеми. Създават се всевъзможни геометрични фигури в любовта. В единия случай, колкото повече ъгли във фигурата, толкова повече любов и сигурност...към себе си. Така хобито любов има чисто инструментален характер. Ставаш важен, интересен, привличащ обект. В другия случай хобито- любов запълва празните пространства в душата. Замазва дупките от страх, изгражда бариери срещу приливите на несигурност. От единия получаваш забавления, от другия стабилност, от третия секс, от четвърти...ще бъде все нещо... Важното е да няма самота, да има интерес и емоции, та ако ще после хобито да прерастне в страстно колекционерство. Докато в средата на зрелостта не се събудиш без да имаш нужда от колекцията си, но и без знание за друг вариант за пълноценна близост.
Любовта - преследване
Тук има няколко сюжета: Единият е онзи - библейският, в който мъжът дебне, жената бяга и само, когато пожелае излиза за малко на открито и оголена. Мъжът стреля къде неуспешно, къде само до драскотина, има и успехи. Така преследването тече дълго между препятствия, капани, тайни места...Тръпката ескалира и само тя поддържа усещането, че всичко тук и сега е любов. Съществува и обратният преследвачески любовен модел. В него почти по природните закони на Саваната «жената-лъвица» обгражда мъжа, а той доволно стои и очаква всичко, което тя донася. Готов е да изчезне всеки момент, затова тя знае, че трябва да се постарае. И все повече жени около 35 годишнината си след известен престой в саваната виждат до себе си овехтял жиголо.
Има и трети вариант. Партньорите не остават сами със себе си. Преследват се физически, задушават се емоционално, преследват се в контактите си...Заграждат с ревността и несигурността си твърде малки територии за обитаване от партньора и за връзката. Поставят мини, защото или всичко е мое, или това не е любов. Така отиват в притежанието или зависимостта.
Любовта – съдба
Любовта може да ни споходи още с прохождането: „харесах го/я в детската градина, живеехме в един блок, после учихме в кварталното училище, бяхме на студентска бригада в чужбина.....пораснахме заедно. Не мога да си представя живота без нея/него!”. За тези пораснали деца всички интимни опити извън връзката завършват със стария рефрен: „само с теб съм спокойна/ен; никой не ме разбира така добре”. Спойката на тяхната любов е бетонирана от всички кризи на порастването през които са успели да преминат заедно. За партньорите с подобен житейски сценарий първата любов, е огромна част от тяхната идентичност, без която губят себе си, затова неизменно- почти ритуално, те винаги се връщат един към друг.
Любовта – авантюра
За любовната авантюра важат други правила. Хората обикновено се различават в необходимостта си от нови преживявания и степента в която ги търсят. За търсачите на силни усещания, влюбването е онзи наркотик, който им осигурява поредната доза „out of spase”, подобно на парашутните скокове, мотокроса или екстремния сноубординг в Кашмирския сняг. За тях, новите стимули са жизнено важни, стремежът към промяната е закодиран в клетките им, сякаш, ако останат на едно място, ще спре достъпа им до кислород. За такива хора, любовта - позната ни от класическите романи, е абстрактна концепция, която ще остане затворена между прашните страници в нечия чужда библиотека. Ако, все пак, въпросната книга се помещава в библиотеката на Вашите родители, и Вие страдате , че онзи невероятно забавен, интересен и секси мъж, просто изчезна от живота Ви, след седмица незабравим секс - бъдете сигурна: той е дал най-доброто от себе си – само на Вас, за цели 7дни!
Любовта - зависимост
Тя може да има образа на всепоглъщаща стихия. “Ако още веднъж се случи, си тръгвам! Не мога повече!” Тази реплика се повтаря след почти всяка алкохолна сцена, след всяко опразване на сметките в игралната зала, след всяко забравяне да се прибере, влед всеки жесток ревностен скандал...Но извинението и сдобряването са “Толкова емоционални, толкова топли, толкова силни...Тогава усещам, че се обичаме, че можем да се справим”....до следващия път. «Какво да правя?!?», е въпросът задаван в www.e-therapy.bg. Всичко е объркано и хаотично, но и не знаем дали можем да живееем по друг начин?! В тези любови всеки може да е жертва или агресор, а може да стане и спасител. Има смяна на ролите и всеки път е като на премиера, макар умората да се натрупва безкрайно тежко.
Любовта – равновесие
Степента на търсене на нови усещания, по правило, е в добро съотношение при трайните любовни връзки. Те не позволяват рутината да ги завладее и обикновено имат в семейната си аптечка „ хапче против навик”, чрез което успяват да намерят точката на баланса между рутината и спонтанността, между стабилността и разнообразието. За този тип партньори основния фактор, който запазва любовните отношения е взаимността, чрез която те споделят и поемат отговорност за взаимната си удовлетвореност, поддържане на радостта и благополучието в своя общ живот.
Любовта – традиция
Един мислител е казал: „Истинската любовов идва тихо, без лозунги и фойерверки. Ако чуваш звънчета, по-добре си прегледай ушите”. Вероятно, той е загатвал и за онези бракове уреждани от родителите на младите, с цел съхранението, поддържането и развитието на знатните родове и семейните занаяти. Факт е, че много от тези бракове, са устоявали на проверката на времето и от уредени любови, са се превръщали просто в любови. Липсата на химичния „взрив”, е бил компенсиран от общи цели и интереси, лоялност, ясното знание кой е човека до теб, произхода на семейството и рода му, какви ценности споделя и какво можеш да очакваш от него – все неща с които съвременния анонимен свят не може да се похвали.
Виртуалната любов
Неувяхващият хит на десетилетието! Има много оръжия и все повече подобрения. Всеки може да е всеки. Образите се създават и пълнят, според потребностите на търсещия. Лесно се намират прилики, лесно падат цензури, споделя се без излишни задръжки. Хората се опияняват от увереността си и от способността да опознават, да привличат и да бъдат приети. Тази любов може да е пасивна и изолирана. Да достигне само до кибер секс, до автоеротика, до окото на камерата… Тази любов може да е разочароваща, защото “тя не беше това, което видях, разбрах, прочетох…” Къде отиват плановете тогава? Отново в чакалнята с многото столове за дефицити, лични страхове и мечти...докато не намерим от многото нов профил, който пак да подреждаме по собствения ни шаблон.
И все пак виртуалната любов може да е тренажор за онези неопитни и плахи същества, които в реалното не могат да показват себе си. Те могат да се учат и да успеят да направят стъпка без клавиатурата, а със собствената си обувка.
Забранената любов
Тя се случва тайно, с много страх. С прекрачване на невидими заплахи и бариери в културата, в морала, в съвеста. Макар и да живеем уж в много модерно и толерантно общество, не малък брой потребители на сайта изживяват именно тази тайна любов с любим от друга раса, от друга религия, от своя пол, от друг етнос... Тръпката е истинска, остра и сурова. Страха болезнен и липсата също. Решенията и действията трудни и колебливи. Отчаянието е чест спътник. А любовта по-жива от всяка друга.
Истинската любов?
Според някои теории за любовта, тя може да бъде разглеждана като биологичен импулс, който включва привличане, романтична любов и привързаност. Тези три стадия са различни като опит, но имат една обща цел: успешно възпроизвеждане на рода. Сексуалният порив ни праща на лов за потенциални партньори, романтичната любов стеснява фокуса ни до само един човек, докато привързаността ни задържа да останем с този партньор достатъчно дълго, за да отгледаме децата си. Безспорно, всеки един човек може лесно да разпознае фойерверките, безумното щастие и пеперудите в корема, известяващи идването на любовта, но как да я запази и съхрани? Любовта е като растение - трябва да бъде отглеждана, поливана, наторявана. Какво се случва, когато погълнати от водовъртежа на ежедневието, затиснати от служебните и социални ангажименти, забравим да полеем растението? Изсъхва и умира. В един момент откриваме пустата саксия в ъгъла и дори не можем да си спомним как е изглеждало цветето, което толкова сме харесвали. За любовта казват, че колкото повече я даваш, толкова повече ще я получаваш, а умееш ли да обичаш, значи умееш всичко.