“Новите начала” или обещанията в началото на годината. E-therapy в сп. "Прическа и стил"

Изпращаме и посрещаме Старата и Новата година със смътното усещане, че там някъде на границата, вероятно има “тайнство”. Дали съществува някаква необозрима граница, отвъд която се случва промяна? Зареждаме се с този магичен дух именно от традициите. Имеме си “Бъдни вечер”, в която се гледа в бъднините и можем да намерим “парата” в питката. Имаме си Сурвакари, които ни пожелават всички най-големи ценности- здраве, берекет, любов… Имаме си и Новогодишна баница с късмети. Символично и почти неосмислено много домакинства се почистват и подреждат. Във всичко това съжителстват ирационалните вярвания и положителни пророчества с нравствените добродетели и потребности на хората. Така на символно ниво, ние формулираме в себе си своята идея за перспектива в живота. Целият този символизъм ни зарежда с енергията на очакването. На този терен се раждат и личните ни обещания за онзи момент след необозримата граница на Новата година.
За домакинята, която се е отдала на семейството си, не рядко обещанията са: “Тази година ще направя онези грандиозни промени, които ги мисля от толкова време. Ще отслабна, ще се поддържам, ще ходя на фитнес, домът ми ще е образцов…”
Голяма част от потребителите на www.e-therapy.bg си пожелават да получат така желаното признание в работата или да тръгнат нагоре в кариерата. С две думи, да имат успех. Много от хората с това обещание нямат точен критерий какво значи успехът, с какво да го съизмерват и какви стъпки да направят към желаното стъпало.
Новата къща е “постоянно присъствие” в набора от новогодишни късмети. Да имат своя сигурен и хубав дом, който най-сетне тази година да успеят да съградят. Той е символ на стабилността и сигурността.
Други правят, къде грандиозни, къде по-дребни планове за места, които искат да посетят. Така щастието грейва с намирането на късметчето “предстои Ви пътуване”. Тези хора или много дълго са живели статично, или движението ги кара да се чувстват пълноценни и заредени с усещането, че истински живеят.
“Обещавам си, че ще завърша образованието си.”, се чете често в споделеното от клиентите ни. Обещанието се вглежда в способността на личността да изпълнява волеви действия, да полага системни усилия, които водят до краен резултат. Твърде много млади хора влачат изборите на родителите си на собствен гръб и смятат, че именно в Новата година ще порастнат и ще снемат този товар.
Активно работещите мъже и жени често си обещават, че ще съумеят да изградят по-добра организация в ежедневието си. Така ще могат да направят всички онези занемарени малки нещица, които отлагат с месеци, а понякога и с години.
Други, прекалено уморени именно от тази стриктна организация и безспирен бяг, си обещават, че ще живеят с повече удоволствия, че ще “грабват всичко на мига”.
И все по-често има потребители, които си пожелават да върнат своите дългове и да излязат на чисто. Съвсем в духа на социално-икономическата ситуация днес, това е символ на желаната сигурност в живота.
Обещанията са свързани и с отношенията у дома, в работата, с близките, с децата…
“Тази година ще стана семеен човек най-сетне!” Това обещание е свързано с реализацията на много от очакванията на близките. Бракът все още е символ на стабилността, на завършеността и "порастването".
Често жените, влезли в 30-те, които са бягали усилно по кариерни пътища, освен че искат да срещнат “правилния” мъж, си обещават: “Ще имам дете! Време е!” За много от тях биологичният часовник е започнал да тик-така от няколко години, но те са приглушавали звукът му с по-грандиозни цели. Мъжете с подобно обещание често искат първо сами да порастнат и да осигурят базата за прекрасното бъдеще на своя наследник. В един момент и двете страни разбират, че има една огромна празнина в средата на живота им.
“Ще обръщам повече внимание на децата! Ще прекарвам повече време със семейството си!” Много хора дават подобни обещания, периодично или когато “ножът опре до кокала”. Около коледните и новогодишните празници, когато могат по-осезателно да усетят духа на семейството, тези обещания стават тържествени. Тогава и не малко потребители на сайта, уморени от неразбирателствата и забравили дори причините, които са ги породили, си обещават: “ Ще прекратим караниците със съпруга, свекървата, снахата…и ще изясним всичко!” Те търсят възможност да планират по-добре живота си на фона на спокойствието и взаимостта.
Голям брой млади хора, за които работното място е станало полудом и почти семейство, формулират обещания като: “Ще се науча да разбирам онзи странен колега.”, “Ще започна да формулирам исканията си по-точно. Ще общувам по-добре с всички в офиса. Ще имам повече търпение...”
Всъщност всяко едно обещание е симбиоза от личните ни очаквания за това до къде трябва да сме стигнали във времето и какво пространство да обитаваме. То съдържа символите на доброто, предавани ни чрез моделите през поколения.
Как така на дадени хора обещанията им стават постигнати цели и как при други те са просто висящи табели със скрито съдържание “Затворено”? От какво зависи? – От личността на хората или от спецификата на обещанията? Реторичен въпрос. Няма как да ги отделим, защото обещанията, които даваме са продукт на самите нас. Собствените ни заричания прозират за вътрешния ни свят точно толкова, колкото рентгена ” говори” за тялото. Рентгеновата снимка на личните ни обещания „издава” дали познаваме и приемаме себе си, или напротив – се опитваме да избягаме и скрием от собствената си сянка. Кант е казал „Човек се страхува най-много от това, че може да се окаже незначителен в собствените си очи.” И ние му вярваме. Първобитният човек се е борил за да оцелее животът му, а еволюиралото му „издание” генерира все повече стратегии за бягство, вместо да живее в реалността ( алкохол, наркотици, компютърни игри, виртуални профили и виртуален секс, ТВ сериали и т.н.).
Всичко започва от самооценката, която изгражда всеки един от нас. Формирането и е сложен и продължителен процес, който започва още от детството. Тогава за нейното адекватно развитие са от решаващо значение родителската любов, вниманието, приемането, доверието и свободата на действията в реалистични граници. Самооценката е фундаментът, върху който градим личността си и тя оказва непосредствено и решаващо влияние върху самочувствието и самоуважението, които са предпоставки за човешките постижения. Миналият опит на хората задава алгоритъма на постиженията им. Колкото повече успешни опити и резултати си имал в различните сфери от живота си, толкова по-смело и уверено тръгваш към новите си цели! А какви са целите? За едни постижението „ да НЕ се проваля”, ръководи целия им живот, страхът от грешки ги връща към минали такива, които все не успяват да си простят. Най-големите им постижения са да „изкарват червени точки” в очите на роднини и колеги, както и да „не се изложим пред чужденците”. За други хора може кажем, че докато жонглират с хилядите неща, насочили вниманието си да не изпуснат нито едно от тях, рискуват да се препънат в нещо или някой и това да отнеме илюзорния контрол над собствения им живот. Въпрос на ценности...
Изглежда, че оптимална би била комбинацията от реалистични цели, адекватна самооценка и положителен минал опит, който да формира успешни стратегии за планиране и действие. Има и друг вариант за постигане на обещанията, който е свързан с поставянето на по-малки, до занижени цели на фона на качествата на личността. Те са характерни за хора с по-ниска самооценка или с негативен минал опит.
Обещанията остават само обещания, когато формулираме идеалистични цели, съчетани с нереално премерване на собствените качества и умения. Те пък водят до неадекватно планиране на стъпките за действие. Ако към идеалните цели се добави и липса на минал опит или куп неосмислени грешки, тук вече намираме неадекватното самочувствие и ефекта на “главата в облаците”, а резултът - “спънати крака”.
Не малък брой хора си поставят незначителни, почти злободневни цели. Към тях прибавят своята пасивност поради страх от грешки или загуби или пък пазят своя илюзорен уют. За тях обещанията обикновено са повод за мечтания, които винаги започват от “другата година” .
Как да направим така, че да постигнем целите си?
Мъдреците казват, че човек е толкова голям, колкото големи са мечтите му. Мечтите не могат да бъдат сложени в конкретни мерки, но обещанията – да. Това е планирането “стъпка по стъпка”, когато човек може реалистично да предвиди времето, което му е необходимо, когато знае на какви ресурси може да разчита, когато знае сам на какво е способен... Никой не е обещавал да е лесно...:-)