"Как да оцелеем в кризата" Ани Владимирова в интервю за "Лична драма"

Психологът Ани Владимирова
Как да оцелеем в кризата

-Г-жо Владимирова, отразява ли се днешната икономическа криза на отношенията между хората и как?
-Отразява се и много от тях натрупват в себе си голяма доза мнителност и несигурност. До края на лятото като че ли хората толкова не я усещаха. Всички ходеха по почивки и се опитваха да не обръщат внимание на симптомите на кризата, за която се говореше. И тъй като те още не се усещаха явно, се живееше като в една латино-американска сага - дай сега да харчим и да си живеем живота като за последно. Обаче от септември насам буквално не мога да си вдигна главата от работа! Психозата нападна абсолютно всички. Има обаче още една интересна тенденция при тази криза. До миналата година и жени, и мъже идваха с еднакви оплаквания, че не могат да си намерят партньори. От известно време обаче е точно обратното - всички са влюбени!
-Интересно! На какво се дължи това?
-Това поведение е много характерно за периодите преди войни или при големи бедствия. Изостря се инстинктът за продължаване на рода като съпътстващ инстинкта за самосъхранение. Хората като че ли вече не са толкова придирчиви и са далеч от мисълта, че ще живеят хиляда години и ще имат време да избират. Сега се наблюдават едни много по-големи, по-страстни любови. Нещо, което липсваше преди. Сега любовта не куца, но се появяват другите страхове - чисто финансови и житейски. Преди всички бяха по-спокойни в кариерните си амбиции, а отчаяни и самотни в личния си живот. Сега е обратното.
-Прави ми впечатление, че много хора се успокояват, като гледат турските сериали. Какво намират в тях?
-Да, права сте. Илюзиите, фантазиите, паралелният свят са бягство от реалността и това е една съвсем нормална реакция. Неслучайно детските приказки са добър социален опит. В тях се разказват житейски истории за големи, за да изтренират детето, като порасне, как да се справи с тях. Същото се случва и със сериалите, защото те са приказки за големи. Когато хората ги гледат, се пренасят в един паралелен свят и си въобразяват, че събират опит и се учат.
-Напоследък сякаш мъжете по-често търсят силни жени, на които да се опрат...
-Вярно е и си има обяснение. Навремето семейството е създадено, за да оцелеят двама във враждебния околен свят. След това обаче натрупването на капитали и свобода доведе до разпадането на този модел. Много жени вече разсъждават така - щом мога да оцелея, без да пера чорапите на някого и да му слагам и вдигам масата, по-добре да се срещам с него, за да се забавлявам и да си запазя своята територия, без да се обвързвам! Сега при кризата се случва следващият момент - аз се справям и сама, но ако до мен има някой, който също се справя добре, заедно ще ни е още по-добре. Това вече е нов вид двойка, тъй като сегашната жена не е като едновремешната - и тя като мъжа е самостоятелна бойна единица и има самочувствие. И ето ни пак при кризата. Всяка велика империя след своя апогей се разпада и стига дъното, за да започне наново. Нещо подобно се случва сега и със западните цивилизации. Неслучайно всички казват, че кризата е продукт на алчността и затова страховете връщат у хората първичните, нормалните неща - близостта, стабилността, семейството, ценностите, които бяха позабравени. Вземете предаването "Цената на истината".
-Какво за него?
- Това е най-хубавото нещо, правено в българското телевизионно пространство! Казвам го не като зрител, а като специалист. Да - жестоко е, зловещо е и шокиращо, но това е един автентичен продукт. На кастингите видях как няма грам нагаждане и манипулация и вкарване в предварителни рамки. Защото иначе всички риалити формати се правят по западен модел и търсят определени типажи. Докато логиката на това предаване е единствено и само да се види докъде са табутата на хората и докъде могат да стигнат. Единственото, което търсеше моят екип при подбора на участниците, бе това да са хора, които не са наясно със себе си. Затова казвам, че предаването е една представителна извадка на българското ошашавено общество, в което всички са изгубили себе си. То показва, че нещото, което всъщност ни плаши, е собственият ни живот. И докато не се изправим и не го погледнем очи в очи, няма да знаем как да се справим с проблемите си. Защото 90 процента от справянето с проблема е да разбереш, че го имаш и да формулираш какъв е той.
-Кой страда най-много от това безпътие, децата ли?
-Не само те. Преди 20 г. тогавашните 40-годишни разбраха, че това, което ги е формирало като личности в съзнателния им живот, е напълно погрешно. Те са днешното поколение на пенсионерите, които гледат абсолютно неадекватно, защото си казват, че целият им живот до момента е бил абсолютно безполезен и няма върху какво да стъпят, за да изкарат спокойно старините си. Как ли са се почувствали тези хора, когато са им казали - всичко, на което ви учихме досега, е абсолютно безполезно. Няма да имате вече щатна служба, а ще живеете в пазарна икономика. Ами като се сблъскаш с нещо непознато и като не си в мир със самия себе си и сам не знаеш какво ще правиш, как да отправиш правилно послание към детето си! И на него му се налага само да открива топлата вода. И откъде ще се научи? От улицата. Навремето моите думи, че всеки може да стане наркодилър, предизвикаха голям скандал. Но я си помислете - ако живееш в някой краен квартал, нямаш работа и перспектива, а децата ти са гладни и не можеш да разчиташ на родителите си, и в един момент се появят хора, които ти предлагат пари, за да оцелееш, ще имаш ли сили да им откажеш? В такава ситуация всеки, който обичат децата си, ще направи всичко, което поискат от него - майката ще се съгласи да е проститутка, бащата ще стане дилър. Много е лесно да се правим на морализатори, когато не живеем в общинско жилище и нямаме никакви проблеми , обаче тия, дето ги разправят тия приказки, да вземат да замръкнат в едно такова гето и да видят какво се случва. А да не говорим за провинцията и за по-малките села.
-Как се оцелява в напрегнатото ежедневие?
-Със здрава психика. Съществува един термин - локус на контрол (точка на контрол). Има хора, които имат външен и вътрешен локус на контрол. Много е важно равновесието, за да можеш да отсееш дали е важна критичната ситуация за твоето битие, или е нещото, което трябва да пропуснеш през себе си, без да те разбалансира. С една дума - здравата психика е условие за оцеляване. Човек трябва да умее да се адаптира към промените.
-А как се изгражда стабилна психика?
-Със спорт и здравословен начин на живот. Толкова е просто - колкото повече спортуваш, толкова повече тренираш кръвоносните си съдове. Какво става като те удари стресът - спазъм, кръвта нахлува в главата, в сърцето и загубваш ориентация. Ако спортуваш и имаш правилен режим на живот, кръвоносните ти съдове стават все по-гъвкави и можеш да контролираш състоянието си, дишането си и мислиш рационално. Изглежда много елементарно и просто. Но помислете - кои се адаптираха най-бързо след промените? Спортистите. Кои се справят най-добре във всякакви риалити формати? Пак те. И колкото и древно да изглежда това - здрав дух в здраво тяло, то е панацеята за решаването на всички проблеми.
-Какво ви прави щастлива вас, в чисто човешки план?
-Да видя, че поне някакъв процент от усилията ми е дал резултат. Да знам, че екипът, с който работя, е спокоен и сигурен, че климатът между хората е на ниво. Другото, което ме радва, са клиентите ми. Знаете ли какво е усещането, когато някой влезе в кабинета ми, треперещ и със сълзи в очите, а след 40 мин. си тръгне усмихнат и окрилен. Такива неща носят удовлетворение и никак не е наивно, когато се каже, че работата и резултатът от нея те правят щастлив. Много пъти съм се чудила дали постъпвам правилно. Наблюдавам, изследвам и правя изводи, които са нелицеприятни и нерядко са ме оплювали, че правя скандални заключения. Обаче като мине примерно месец и се окаже, че съм права, идва другото - ей, колко хубаво си го казала.
-Има ли надежда за обществото ни?
-Винаги има надежда. Самата аз съм имала няколко момента в живота си, в които съм била на дъното на отчаянието. И знаете ли кое ми е помагало да не губя надежда? Моята баба, преди да ме научи на "Аз съм българче", ме научи на "Отче наш". Винаги трябва да имаш и вяра и в постъпките ти да те води това, че си човек и да се стремиш към доброто. И ако наистина приемеш, че вярата, надеждата и любовта ще ти дадат сили, продължаваш напред.
-Обикновено в края на интервюто моля своите събеседници да пожелаят нещо на читателите ни. Вас ще помоля да им дадете съвет!
-Това, което на мен винаги ми е вършило работа в собствения ми живот и ми е помагало да оцелея, е, че винаги съм имала огромна вяра, че ще успея да се справя във всяка ситуация. Не съм се отчайвала и съм знаела, че справедливостта съществува. Защото колкото и несправедливи да изглеждат светът и животът, те носят някаква логика в себе си и доброто се връща стократно. Колкото пъти съм направила добро, то ми се е върнало.