Проучване на e-therapybg.com на нагласите у активното население за полагане на грижи за родителите.

Проучване на e-therapybg.com на нагласите у активното население за полагане на грижи за родителите. Ежедневно около нас се коментират различни човешки взаимоотношения. Хората се грижат за децата си, за дома си, имат проблеми в работата.... и все по - често забравят и другия фактор, съпътствал целият ни живот, а именно родителите. Е-therapy проведе проучване във връзка именно с типа взаимоотношения между вече порастналите деца и родителите им, както и разбирането на грижите за по- старото поколение и изборът на варианти в този аспект. Визирайки грижата за родителите беше зададен следния въпрос с възможните варианти: Кое Ви се струва най- удачно като решение за грижата за възрастните хора? 1.Старчески дом. 2.Хоспис. 3.В дома, независимо от здравословното им съсътояние или неразбирателството между поколенията. 4.Място, където периодично да можете да се “ спасявате “ един от друг - специализирано заведение за 3,5,10 дни с всички медицински грижи. Отговорите гравитираха предимно около две възможности, като допустими, а имено ”В дома, независимо от здравословното им съсътояние или неразбирателството между поколенията.” и “Място, където периодично да можете да се “ спасявате “ един от друг - специализирано заведение за 3,5,10 дни с всички медицински грижи.” 50% от запитаните са избрали грижата у дома, като в някои случаи са прибавили допълнително условие за помощ от някои - наето или друго лице. 45% са предпочели “ спасението” за няколко дни. 2,0 % са посочили хоспис, а останалите 3.0% са се спряли на комбиниран метод от дадени две възможности - лични грижи и временно използване за няколко дни на специализирано място. При анкетирането се забеляза и доминиращо влияние на финансово - икономическия фактор, свързан с работа, наличие на средства и заетост. Много от хората споделят, че те са основополагащи при избора им на тип помощ за родителите. Наред с това се открои една особенност, свързана с половете. Почти без изключение жените предпочитаха домашните грижи за родителите си, докато при мъжете тенденцията за отмяна на грижите от друго лице или помощното използване на специализирано заведение доминираше. Тази тенденция е резонна, като се има предвид структурата на обществените задължения за половете. Изначално жените се грижат за дома, а мъжете за “прехраната”. В модерното общество тази нагласа има своите корени и именно тя дава специфичния уклон в мненията. Мъжете са по - заети извън дома и не са приучавани на този тип специфични грижи, докато при жените грижата, като поведение, е вкоренена още от детството и се наблюдава и в игровите им занимяния. Преди да коментираме появилите се тук тенденции, трябва да изясним промените в емоционалния свят и нагласите на хората с навлизането им в третата възраст. На първо място, от активен период на творчество и грижа за деца, дом и работа, те преминават в ситуация на застой. Трябва да направят рекапитулация на целия си жизнен път и да пренасочат вниманието си към други сфери. Този период не е лесен и провокира у тях усет за изолираност, неразбраност от околните, чуство че са в тежест, а не рядко и отчаяние. В едни случаи те засилено търсят емоционална близост с порасналите си деца, а в други, стават озлобени, отхвърлят всичко ново, като така се защитават предварително от прогресиращата си изолация. Така че грижите, които по-младите полагат за родителите си изискват съобразяване и с тези фактори. Да започнем с главната тенденция, която се открои – личните грижи. Тук трябва да намесим един много важен мотивационен двигател- чуството за вина от страна на децата към родителите им. За илюстрация бихме могли да цитираме едно изказване “ a vina vinagi ima vina, 4e vinagi im pri4iniavame niakakva bolka” Този тип разбиране в отношенията родител - дете идва от нормите за възпитание, от факта, че детето е осъзнало условността на получаването и задължението, което идва от него. Съответно много от хората съотнасят грижите на родителите си спрямо тях, като един вид залог, който те са длъжни някой ден да възтановят. “Финансовата грижа не може да върне и частица от любовта, която тези родители са дали на нас, докато са се грижели за нас” Това съвпада и с неписаните морални норми, залегнали в обществото. Не рядко грижите за родителите са продукт, именно на желанието да се върви в унисон с този морален кодекс и да се постигне себеудовлетворение и изграждане на положителен образ в “очите на другите”. Още в най- ранно детство се нормира поведението ни, спрямо родителските разбирания и се спекулира с чуството за вина, което е регулиращ механизъм в поведенческите изяви. В тази светлина, крайното отблъскване на чужда намеса в грижите за родителите е защитен механизъм, провокиран от вината, за която споменахме по- горе. Често и мисълта за собствената съдба и бъдещите ситуации от личната старост подтикват към грижите. Другата откроила се тенденция (45%), се явява “спасителна” за много от анкетираните. Те избират специализирано заведение за 3,5,10 дни с всички медицински грижи. Това сваля товара на дълга и същевременно облекчава необходимостта от перманентна заетост. Чрез тази възможност много от хората се изплъзват от досадата на противоречията между поколенията и същевременно тушират чуството си за вина, което би се породило, ако не полагат грижи. Добро място, с всички удобства и за кратък престой, със специфични според нуждата грижи, дори води до усета за по - пълноценно внимание и даване на повече от обичайното за много от хората. ”Ако не е някаква мизерия, а е нещо частно и на ниво. Това наистина е най- добрият вариант, убеден съм !! Бих ги изпратил поне за няколко дни” Поради тази причина се наблюдават и смесени отговори, които съчетават, както лична грижа, така и помощ вън от дома или от др. лице. Всичко това съчетава културните особенности в нашия бит. Въпреки модернизацията на обществените порядки и създаването на нови по - толерантни нагласи във взаимоотношенията между поколенията, базово в тях е залагнал патриархата, който оказва голямо влияние върху възприятията на синовния дълг, като присъщ за “нормалните” хора. Ето защо само 2% от всички запитани са отговорили, че биха използвали хоспис за възрастните си родители. В повечето случай тази тенденция е провокирана от по- дистанцирани отношения като даденост в семейството и емоционална хладина, залегнала във възпитанието. “не знам... никога не съм споделял с тях, никога не съм бил близък...” От друга страна бягството от близост с родителите и даването им на място за постоянни грижи, би могло да се възприема, като отдавна желано отскубване от чужда доминация. Много деца, израстнали с авторитарни родители, са желали през целия период на зависимост, да избягат от агресивното налагане и подтискане на свободата и реализират това отделяне в годините си на зрялост. Съществува и друг полюс, като следствие от това родителско поведение. Той може да се съотнесе към първата и най- масова тенденция (личните грижи) – репресивното възпитание е наложило дефицит в поведението на децата и те се чустват малко или повече болезнено обвързани с грижата за родителите си, поради неувереност и перманентно усещане за вина от постъпките си спрямо тях. Така че те се грижат за тях, поради неспособност да вземат алтернативно решение, но не влагат в това емоционална близост. Похвално е все пак, че в общество, като днешното, където материалното оцеляване и финансовата стабилност са се превърнали във фетиш, хората все още са запазили нравствените си устои в голяма степен по отношение на родителите си.