Интервю на Ани Владимирова за в-к Новият глас от 14.10.2009

Страстта към турските сапунки не зависи от интелекта
Интервю на Ани Владимирова за в-к Новият глас от 14.10.2009

Те имат по-голям терапевтичен ефект от латино и US - сериалите

Ани Владимирова е един от най-популярните психолози. Стана известна покрай “Биг Брадър” и други реалити формати, с които работи. Ръководи първия български портал за психотерапия е-therapy.bg. От години дава веднъж седмично и безплатни консултации за деца в клиника “Торакс” в Пловдив.
- Г-жо Владимирова, на какво се дължи успехът на турските сериали? Дали те запълват някакви дефицити или действат като хапче против стрес?
- И двете. От една страна, сериалите компенсират дефицит на семейност, общуване, среда, на смислено движение през живота напред. В тях винаги има някаква цел, борба за справедливост – понятия, които в живота ни липсват и ние самите нямаме решение за тях. Съпреживяването с героите на всеки сапунен сериал позволява на човек да си направи тренинг във фантазията, да преживее неща и катарзис, които в реални условия не могат да му се случат. Илюзията на един сериал позволява да избягаш от оковите на ежедневието, в което се чувстваш безсилен и да влезеш - като в детството - в една приказка, която ти дава утеха и смисъл. Ти си свързан всеки ден с нея, живееш в паралелен живот, в който си свободен и в който не може да ти се случи нищо лошо.
Тези филми са и хапче против стреса. Неслучайно хората са толкова пристрастени към тях. Не че не гледаха и латиноамериканските, но в турските по силата на регионалната близост и културните подобия хората по-лесно могат да открият себе си. Вземете дори чисто френологично – физиономиите, маниерите са много по-близки до нашите отколокото в един скандинавски сериал, където хората са съвсем различни. Това позволява на човек да се идентифицира с героите и да отработи емоциите, което е точно антистрес. Във всички проективни техники в психологията се търси точно това – да изживееш, да изкараш и отработиш емоциите, за да редуцираш стреса. И то се получава, естествено.
Да не говорим, че тук има подобни на нашите традиции и семейни отношения.
– Има ли нещо, което отличава като психопрофил хората, които ги следят?
- Във всички случаи те имат сравнително непроменливо ежедневие. Това са основно пенсионери и жени в майчинство. За съжаление - и учителките в детските градини, които вместо да играят сюжетно-ролеви игри с децата и да се движат по програмата за психическо и физическо развитие, пускат сериала. И хлапетата, разбира се, се лепват, защото вниманието там е по-пасивно.
Ако сте мениджър, който не знае от коя в коя среща ще влезе, колко задръствания ще преодолява през деня, е ясно, че не можете да си планирате деня около поредния турски сериал.
– Вие самата гледате ли?
- Изобщо не. Не мога да си позволя да отделя такова време или да стана в 5 часа да гледам повторенията, както правят бабите в класическия вариант.
Поглеждала съм, за да съм наясно, доколкото това касае работата ми. Ако ме питате за герои и фабула обаче съм абсолютно безпомощна.
– Как си обяснявате, че сериозни и интелигентни хора, включително интроверти, се заплесват по елементарни сюжети и диалози?
– Тук трябва да се прави разлика между интелект, образование и професия и семейството. Изключително характерна за турските сериали е семейността. Нещо, което в нашето общество изключително много липсва. В клиниката, в която работя, част от възрастните лекарки идват по-рано на работа и гледат. Това са жени с деца, внуци, които компенсират този дефицит от семейност. Така че отново акцентирам на регионалните особености – ние физически сме в един регион и имаме много подобни културни традиции.
Това привързване е независимо от интелекта и образованието,
то върви по линия на културните и семейни особености. Турски сериал в една скандинавска страна ще бъде адски смешен – с преекспонираните си емоции, с адските теманета пред родата, с вайканията на майката и бащата. В онези общества след определена възраст връзката между родители и деца е много слаба, но в нашите е изключително силна и към нея има голяма потребност. В същото време съвременните условия разделят, разбиват семейството и тази носталгия по него кара българина да гледа.
– Да, но го гледат хора, в чиито семейства нещата са наред.
– Не казвам, че зрителите на тези сериали са хора с проблеми. Нали
приказките ни харесват, не защото сме кибритопродавачки
и нямаме какво да ядем? В сапунките има ситуации, от които всеки от нас има представа и иска да ги преживее, дори неща, които не ни се случват реално в живота. Приказката е измислена и създадена , за да изтренира социално детето, то да преживее във фантазията си ситуации, които по-нататък ще му се случат реално в живота. От друга страна, в момента живеем в криза и не знаем какви опасности ни дебнат и каква неприятност може да ни връхлети. В този смисъл сапунените сериали са един
фантазен тренинг за опасни ситуации.
Когато си дезориентиран в реалния си живот, ти бягаш във фантазията. Това не означава, че имаш проблеми в семейството. В сериалите има и бизнес ситуации, финансови, фирмено-организационни. Те показват палитра от цялостен паралелен живот, в който хората подсъзнателно се тренират. Тоест, една от причините да гледат е, за да натрупат индиректен опит.
– Сериозна ли е опасността от пристрастяване?
– Разбира се. Така е с всяка фантазна патерица. В нашия сайт за терапия има хора, влезли в началото в интернет, за да компенсират някакъв дефицит за общуване. След 2-3 години се оказва, че тези хора изобщо не излизат от къщи - така са се пристрастили към една илюзия, че не могат да се върнат към нормалния живот. Подобни феномени се получават и с телевизията, с която ти си защитен. В Щатите отдавна това е познато – хората се десоциализират напълно, живеят с години единствено и само вкъщи, натрупват тегло, изпадат в тежки депресии, когато им свършат любимите филми. Да, има такава опасност и при турските сериали.
– Какво да направят такива хора, за да излязат от сериала?
– Вариантите са два. Единият е пътят на естествената логика – все пак сериалът ще свърши. След няколко дни сълзи и сополи, едва ли са им отнели нещо от личния живот - ще им се наложи да го преживеят. Другият е помощ от семейството, което може да изисква поддържане и дори засилване на отговорностите и активностите на хората. Целта е да не се позволи на човека да се откъсне изцяло от реалния живот.
- Защо турските сериали стават по-близки на българската публика от българските?
– Защото български липсват. „Забранена любов“ не е характерната сапунка. Там форматът е по-различен, друго е позиционирането, структурирането на фабулата, скоростта на движение на събитията във филма. Няма го това тъпчене на филма, преповтаряне. Но няма да навлизам в кинаджийските термини, защото тази територия не е моя. Пък и знаете - Диана Любенова, която играе в „Забранена любов“, е едва ли не най-добрата ми приятелка.
- Приемате ли тези филми като реклама на Турция за ЕС, каквато версия има?
– Мисля, че се търси под вола теле с такива версии. Няма никаква разлика дали аудиторията ще гледа 5 години „Дързост и красота“ или „Перла“. Тука логиката е ясна – целта е да ангажира вниманието на потребителя и той да се пристрасти към продукта. Това, че в момента телевизиите имат по-изгодни условия да купуват такива филми, а пък че Турция като страна иска да си популяризира продукцията, за мен е чисто пазарна, а не държавна политика.
– Освен с регионалната близост, има ли и друго нещо, с което турските хващат повече?
– „Дързост и красота“ се развива от другата страна на земята, а турските сапунки – в съседния двор. Това е най-силната разлика – голямото им приближаване до нас. Имаме възможност да се идентифицираме с героите дори като визия и типаж. Неслучайно малкото дете проявява доверие към хора, които като външност, боя, височина приличат на родителите му. Това е заложено в човека – да има доверие към по-близкото на външен вид към него.Някои казват, че турските сериали са разбили стереотипите им за мустакати мъже от Анадола. Може и да е така за хората, чиито последни представи за комшиите са от „Капитан Петко войвода“. И за нас, българите, има стереотипи - очакват да сме с цървули, торба чесън на гърба и гюлово масло в пояса. Истината е, че и ние, и турците се европеизираме.