Участие на www.e-therapy.bg в кръглата маса, организирана от Института по психология - БАН на тема

“Социалната криза-отражение върху:
• темповете в развитието на личността при деца до 5 г.


• социалното справяне при юношите



В изложението ще засегнем 2 важни периода от развитието на личноста, които според нас са в пряка връзка с факторите на социалната среда. Възрастта до 5 години, която е изключително сензитивна за развитието на личността и юношеството като период от изключителна значимост за формиране на социалните умения.

І. Отражение на социалната криза върху темповете в развитието на личността при деца до 5г. възраст
Представяме Ви резултати от 4 годишно изследване в рамките на детска игрова терапия, проведена на територията на к-ки “Торакс” в София и Пловдив.
В резултат на практическия опит отчетохме промени във физическата активност, познавателните интереси и речевото развитие на децата, в следствие на изместване на родителското въздействие от модернизирани методи за отглеждане на децата.

В последните години е променена социалната активност и реализация на майката. Непосредствено след раждането все още не се срещат големи промени в обгрижването на бебетата. Макар че, все по-често майките тръгват рано на работа, то тяхното присъствие и близост се заменя от друг роднина или възрастни. Чисто биологично е осигурена връзката майка-дете в преобладаващия процент случаи. Към края на 1-та година усилено започва развитие на движенията, активиране на познавателните процеси и емоционалното общуване.

1.Прохождане.
To се осъществява с помоща на проходилки. Движението и играта става в защитени и меки “бебешки фитнес” приспособления. Леглата са опасани с дебели омекотени оградки... Така бебето е защитено от падания с евентуална болка. Движенията му са дирижирани и конттролирани с цел безопасност. Почти е изчезнал метода на проба-грешка и не се създава самостоятелно предпазно поведение. По силата на това инстинкта за самосъхранение е притъпен. Първоначално физически средата, в която се движи детето не се приема като опасна и с необходимост от самозащита. На практика преживяването “тревожно състояние в отговор на физически дискомфорт” почти липсва. В следващите етапи на развитие това може да прерастне в цялостна тенденция, отнасяща се до контакти, емоционални връзки… Ето защо все повече деца днес стават неволни жертви на детската порнография и друг род злоупотреби. По силата на своя “опит” те се втурват бързо към непознатото и осъществяват опасни контакти, така както са се втурвали към новата играчка, тичайки с проходилката.
2. Проговаряне.
Във фазата на проговарянето децата трупат първо пасивен набор от думи и около 6-тия месец започва разбирането. В този период обикновено могат да реагират адекватно на въпроси, свързани с обстановката, в която се намират, с положението на тялото. Учат се да разбират и типичната за членовете на семейството и близките интонация и да се ориентират по нея. В днешна средата този опит се усвоява на фона на звука от телевизора или в мълчанието с откъслечни фрази, идващи от родителя, стоящ пред компютъра. Това снижава рязко количественото и качественото ниво на комуникация.
Преди всичко подробно се обясняваше с многократни повторения и назоваване на предмети, животни и т.н. Използваха се книжки. Децата на практика бяха заливани от потоци думи, стихчета и песнички. Сега те нямат нужната ориентация по интонацията на родителите си. Подражателния характер на първите думи също е изместен от множеството стимули, течащи по телевизията. Нарушава се възникването и развитието на началните възприятия и представи, именно защото детето не натрупва индивидуален опит в общуването с близките. Затова, когато настъпи момента за проговаряне и осмислено използване на думите, виждаме голям брой деца, които произнасят огромен обем несвързани и неразбираеми думи. Това явление възпрепятства разбирането от страна на възрастните и отрязва обратната връзка към детето. В резултат се нарушава познавателното и емоционално-социалното развитие, а именно на тяхна база се развива Аза. Какво се случва? Неразбраното дете не може да категоризира опита си от дадена операция с предмети или от действията си в конкретна ситуация. Няма възможност да получи навременен и адекватен отговор на своите емоциии. Това стопира отработването им и повишава нивото на тревожност у децата. Емоционалната задръжка води до лесна възбудимост и в последствие до хиперактивност, която ескалира в следващите възрастови етапи. Ето защо има все повече деца, които се слагат в графа “неуправляеми, неразбиращи, агресивни”. По-силата на емоционалната задръжка и опита си в нея, те са се научили, че само крайните действия могат да удовлетворяват потребности.
3. Етап на полагане основите на хигиенните навици.
Връзката между психичните и физиологичните процеси е пряка. В този смисъл, днес децата се отглеждат до късно (почти до възрастта на играта) с еднократни пелени. Така се игнорира нуждата от регулярно проследяване на естествените физиологични нужди и се облекчават родителите. Детето не изпитва дискомфорт от студено и мокро и това не създава предпоставки за учене да сигнализира и да задържа до определен момент и място нуждите си. Именно хигиенните навици са част от порастването и изграждането на автономност в ранната детска възраст. В резултат от това голям брой деца остават зависими, несоциабилни, което автоматично влияе на адекватното им справяне в по-късни възрастови периоди. Именно зависимостта в този ранен етап създава неинициативни или непремерващи способностите си хора на по-късен етап.
4. Харанене и самообслужване.
Паралелно с хигиените навици детето се учи да се самообслужва по време на хранене, да се облича, да използва чаша.. Поради липса на време много от децата са хранени по бърза процедура, гледащи в екрана, с неспирно движеща се лъжица от ръката на майката или бабата. С обличането и събличането, с миенето и избърсването.. ситуацията е идентична. Всичко това води до усет за невъзможност да се контролира собственото тяло и нужди и отново до зависимост. Нарушава се адекватното справяне с изискванията на средата. Задълбочава се пасивността.
5.Възраст на играта
Стигайки до следващия етап-възрастта на играта, вече имаме деца, които не умеят да се самосъхраняват, неспособни са да изразяват и да разбират емоции, зависими и неконтролиращи собствените си нужди и поведение. На тази база не е учудващо как все по-малко деца могат да се включват в сюжетно-ролеви игри. Не са сособни да поддържат представата за даден образ в играта. Не успяват да осъществят взаимодействие с други деца и да обменят опит, да трупат познания. Именно играта е основната дейсност, чрез която в този период, се осъществява активното социално учене и приобщаване на детето към по-широка среда. На нейна база децата усвояват познания за различни социални роли и изискванията към тях. Учат се да влизат в приемливи рамки за конкретни ситуации. Ориентират се, развива се устойчивостта на внимението, обема на паметта, въображението...Парирано всичко това в комбинация с проблемите, споменати от по-ранните възрастови етапи, довежда в класните стаи деца, които са емоционално и социално-ролево неподготвени за учебната ситуация. Двете страни на емоционалната и поведенческа депресираност се трансформират в хиперактивност и интелектуалнна пасивност. Именно това е най-тежкото явление в начална училищна възраст, което провокира етикетите ”неубочаем” , “ глупав”.. Децата отново попадат в ситуация на неразбиране и неправилно възпитателно и обучително отношение.
Mожем да обобщим, че повишеният комфорт и модернизираните улесняващи способи в отглеждането на децата водят до известни задръжки в психичната зрялост на децата до 5 години.

І. Отражение на социалната криза върху социалното справяне при юношите

От 6 години e-therapy консултира благотворително тинейджъри в рамките на сайтове в интернет пространството и чрез партньорство с юношески медиини рубрики. На базата на този практически опит сме регистрирали няколко типа проблеми в социалното справяне при юношите.

1.Трудно изграждане и поддържане на междуличностни отношения.

Масово тинейджърите не успяват да създават и да задържат приятелства. С това основната им потребност от себеактуализация и емоционална връзка, както и от приемане в средата на връстниците, се нарушава. Затова съвременния тинейджър е все по-дистанциран от преките междуличностни отношения. Формира компенсиращи виртуални контакти, които се страхува да прекрачи. Все повече вярва на уменията и качествата си, създадени в нета. Справянето с ежедневни задачи, които изискват ориентация и преки контакти, често води до усещане за безсилие. Децата са информирани теоритично, но практически са неопитни. Това е реален проблем, съществуващ при над 70% от тинейджърите. В този смисъл изолацията е проблем при около над 60% от клиентите на възраст от 14 до 19г. В следствие на това се нарушава социалната реализация и се попада в кръг от проблеми, свързани със самооценката.

2.Отражение на неуспешни родителски модели.

Ангажирани родители, които имат интерес само към чисто материални или физиологични нужди на децата си. Родители, които пресъздават отношения на агресор и жертва. Родители, които са изтощени и слаби. Родители, които показват настъпателен и много агресивен модел за социално справяне. Родители, които издигат в култ материалните ценности и консуматорското поведение... В резултат на това децата все по-често стават или безгласни жертви, които рушат и самонаказват себе си (емо) (приблизително 65% от консултираните), или агресори с ниска емоционална интелигентност (35% от потърсилите подкрепа в сайта).
На другия полюс са родителите, които са свръх протектиращи и правещи изборите, вместо порастналите си деца. Затова повече от половината юноши имат страх от представяне, действия, избори и всякакъв тип активност. По този път и аспирациите за постижение у много от подрастващите са занижени на фона на зависимостта от външна оценка. Така се пораждат тежки вътрешни конфликти по отношение на личната успеваемост в над 80% от тинейджърите.

3.Неадекватна самооценка и неспособност за себепредставяне.

Това е личностен проблем, фигуриращ в над 90% от случаите на консултирани тинейджъри.
Най – чести поводи за търсене на помощ са:
• не мога да намеря партньор (почти 70% от консултираните)
• нямам приятели или те ме използват (повече от половината консултирани тинейджъри)
• не се чувствам добре никъде (проблем, присъстващ при около 30% от групата на подрастващите)
• не мога да правя нищо, както трябва ( около 60% заявяват този проблем)
• не се харесвам (почти 80% от всички консултирани тинейджъри)
• никой не ме разбира ( отново почти 80%)
• При над 60% от тинейджърите, потърсили психологическа подкрепа, изброените по-горе проблеми се проявяват заедно.

В ситуация на социална криза съвременните тинейджъри все по-трудно изявяват способностите си. Не съумяват да видят и приемат успешни варианти за справяне с трудностите и стресовите моменти. Затова сме свидетели от все по-ранна възраст на крайни поведенчески модели като агресия, зависимости, самонараняване, крайна изолация, които са бягство от психологическия натиск, който упражнява средата и от вътрешните конфликти.