"Часът и мястото на убийствата не се променят" Ани Владимирова за в-к Стандарт

Възпитан, кротък, отзивчив, отличник. Не знам каква е истината за убиеца от дискотека "Соло" Илиян Тодоров. Роднини, приятели и близки винаги ще го представят в добра светлина. Има обаче един неоспорим факт - Илиян ходи с оръжие в момент, в който нито е война, нито е тръгнал на лов. А в психологията този феномен е сигнал, че този млад мъж изпитва огромни страхове. Да, никой от нас не е безстрашен. Всички ние имаме страхове, но не ходим, препасали пищови и ножове. Оръжие носи човек, който се страхува. Това е аксиома в психологията.
Когато живееш в перманентен страх, подозираш врагове на всяка крачка. Вечно си нащрек, с изострено внимание за опасност. И е много лесно афект, някое илюзорно и хиперболизирано усещане да превърне ножа в естествено продължение на ръката ти. Човекът, който носи оръжие, вече е преживял идеята и има тренировката да го използва. Стига само да отключи страховете си и да го връхлети усещането за заплаха.
В "смъртоносния коктейл" има и друга важна съставка. Нека не се лъжем - в нашите дискотеки се употребяват много алкохол и различни психотропни вещества. А като глътнеш екстази или амфетамини, или дръпнеш една линия кокаин, ставаш много по-реактивен и агресивен. Нека видим - какво са взели тези момчета. Защото един е ефектът на алкохолното опиянение, съвсем друг - на психотропните вещества.
Факт е, че Илиян от Перник и убиецът на Радостина Георги от Варна по нещо си приличат. Но не мисля, че трябва да правим пряк паралел между тях. Да - и Илиян, и Георги са синове на известни и влиятелни хора. Но двама души не са представителна извадка. Ясно - когато в някоя трагедия се замесят публични личности, се шуми много повече. Ако убийство се случи в някое треторазрядно село, ще разберат само петима роднини. Нека не се заблуждаваме - подобна трагедия може да сполети и лекари, и земеделци, и политици. И в различните мрачни сценарии има няколко общи неща. Водещи са местата, където се случват убийствата. Часовете, в които се разиграва драмата. И възрастта на децата, замесени в трагедията. Схемата е една - инцидентите винаги стават в малките часове, в особено състояние, под влиянието на упойващи вещества. И, разбира се, в група на млади хора, които по принцип са със занижен самоконтрол. Много по-емоционални са и реагират прибързано. Това е общото между различните трагедии. И насилието се отприщва независимо от произхода или общественото положение на замесените младежи.
В момента ни залива истинско цунами от агресия. Вълна от насилие, провокирана от едно много сериозно земетресение, което ни люля години наред. И "дупките" в системата са много. Няма ги превантивните мерки - никой не следи кой, кога и как вилнее из дискотеките. Куца и законодателството, което би трябвало да те принуди да мислиш, преди да направиш нещо. Но най-важното е да отчетем, че младите убийци са личности. Деца, които години наред са градени по определен начин. И колкото и да ни се иска, няма как да щракнем с пръсти и всичко да се оправи. Защото колкото време сме се забатачвали, толкова още ще ни трябва, за да излезем от "блатото". И да решим проблема с насилието - надвиснал над цяло едно поколение българи. Разбира се, времето не е оправдание за бездействието. Няма "да минат две-три поколения и нещата да се оправят от само себе си". Да, във всяко ново и конкурентно общество престъпността се качва - заради липсата на ясно законодателство. Но при нас поне десет години нищо старо не работеше и нищо ново не се правеше. И в този вакуум се случи страшното - младите хора хванаха ножа.