В търсене на „обществен наркотик” Ани Владимирова за в-к "Стандарт"

Едно е ясно – никога, или поне в близките няколко века, няма да се отървем от страстта си към пазаруването. Явно тя е един от най-старите познати на света наркотици – всъщност може би първият „обществен наркотик”. „Откъде идва човешкото желание за пазаруване?”, попитах психолога Ани Владимирова. „От човешкото желание за притежание – засмя се в отговор тя. – Притежанието ни дава онези дребни удоволствия, които ни помагат да се представяме в по-добра светлина, да сме общественоприети, да сме привлекателни. Всичко това е в основата на пазаруването. Откакто има търговия, има и пазари, за които са водени множество, ако не и всички войни в света.”

Откъде идва тази „лудост” – да продадеш дома си, за да можеш с парите да купиш само една луковица от лале?
От субективната ценност на това, което не можеш да имаш. Неслучайно има приказка за синьото цвете, заради което се избиват хора. Уникалността на едно явление винаги е привличала човека като хипнотизиран, защото в смисъла на недостъпност са му се приписвали и уникални качества. А човек винаги е търсел приказното, недостижимото. Приказката за синьото цвете е много характерна. Като помислиш реално, щом го откъснеш, то ще умре максимум за 48 часа. И какъв е мотивът ти да вършиш нещо такова, освен стремежа към недостижимото, красивото, естетиката? Той е единствената човешка дейност, която не можем да открием в друг вид. Самият факт, че някаква картина – на пръв поглед мацаница, за един човек може да струва толкова много и да съсипе хиляди животи, показва, че човек по принцип носи в себе си стремежа към необяснимото.

Може ли по нещата, които купуваме, да бъде определен характерът ни?
От покупките можеш наистина да разбереш много. Класическият потребител, който изпитва удоволствие от храна, търси удоволствие от телесното изживяване. Има жени, които, като стане петък, натоварват мъжа, сина, отиват в няма да казвам кой магазин и се връщат, клечейки от тежестта на торбите, и това вече е оргазъм за тях – радостта, че е зареден хладилникът, че ще готвят разни неща.
Има хора, които пръскат парите си за дрехи – особено младите. Това е свързано с основната цел в живота на младия човек – да намери партньор и да се репродуцира. В този смисъл, ако ти си облечен хубаво, ако привличаш, ще сбъднеш най-голямата си потребност – да бъдеш приет. Човек има нужда да бъде приет, одобрен.
Има хора, които дават луди пари за марки, монети и всякакви колекционерски неща. Те имат свой свят, в който чувстват сигурност и в който са незатормозени и непритеснени от никого да изпитат удоволствието си. Затова остават сами, затварят вратата и започват да разглеждат притежанията си с часове, понякога с дни, дори забравят да се хранят. Това също подсказва някакъв дефицит в душата им, който трябва да бъде запълнен. Всичко, влязло отвън, има за цел да задоволи или някаква физическа, или някаква духовна потребност на човека.

Какви са причините за появата на явлението шопингтерапия?
Чисто демографски в нашия свят все по-страшната и голяма диагноза е отчуждението. Общуваме с все по-малко хора, имаме все по-малко неформални контакти, движим се като роботи на работните си места. А като отидеш в някой голям шопингцентър, виждаш много лица. Това задоволява потребността ти от контакт, от една страна, сверява ти часовника, като виждаш как изглеждат другите. От друга страна, цветовете и шумовете създават празнично настроение. Неслучайно в наши дни Коледата, която би трябвало да бъде с празнично настроение вътре в дома, тръгва от настроението в търговските центрове, където атмосферата те вкарва в една много хубава нагласа за предстоящите събития. Там се галят всички сетива – окото, ухото, вкусът, способността да съпреживееш нещо с другите. Забелязвала ли си, че вътре хората са енергични, усмихнати. Е, от време на време можеш да видиш и някой нещастен мъж, когото жена му ръчка в ребрата и вече му е писнало да бъде там и предпочита да бъде вероятно на опашката за билети на Левски. На трето място голямо значение има релаксацията – хората там имат едно време, което е просто ей-така прекарано, без доминанта на грижи. Просто се шляеш и си почиваш. Много жени ходят, без да купуват нищо, само заради удоволствието да се помотаеш, да позяпаш, да видиш хора.

Има и обратно явление – жени, които пазаруват по интернет, а после се снимат с новите си придобивки и изпращат снимките на свои виртуални приятелки, с които никога не са се виждали на живо, но редовно споделят покупките си...
Това пак е човешкото отчуждение. Да пазаруваш по интернет ти позволява да не излизаш от дома си, от една страна, а от друга – да играеш. Реално не даваш парите от ръка на ръка, имаш усещането, че се случват някакви фантастични неща – кликваш два пъти и нещо пристига – без да отиваш някъде, без да пипаш. Интернет е една голяма човешка фантазия, в която се запълва именно потребността да си представяш нещата. Неслучайно е пълно с толкова псевдосексуални и любовни истории вътре. Аз имам клиенти с две- и тригодишна любовна връзка, в която дори не са виждали човека отсреща. Това е илюзията, от която бруталният живот те оперира, можеш да фантазираш, да живееш в един измислен свят. Хем си защитен, защото никой не може да ти направи нищо, хем, от друга страна, си безгранично освободен във фантазията си.
В дългосрочен план това не е хубаво. Вероятно тези жени имат някакви лични причини да не искат да са сред хора, очевидно в живота им не всичко е наред.

Обратно на желанието „да не отиваш и да не пипаш” са традиционните пазари в Индия, в Арабския свят. Имат ли по-различна психология хората, които ги харесват?
Неслучайно за едни това е място, от което изпитват панически ужас: „Леле, там да ме пипат, да са до мен, да не мога да си измия ръцете!” А други могат да прекарат там с дни, да се ровят във всички онези боклучета – веднага се сещаш за Аладин, за пещерата със съкровищата и Али Баба, за богатствата от приказките. В някаква степен тези хора търсят приказното – да намериш непознатото, да му припишеш история. За теб едно герданче с мъниста няма да е просто идеалното бижу към някоя рокля. То ще има история, ще си представяш как са го докосвали, как са го правили. Стремежът към такива места е пак стремеж да развихриш фантазията си

Възпитава ли се стил на пазаруване у децата?
Презадоволяването с играчки убива познавателната потребност у децата. Това е голям проблем. Детето започва да трупа, да трупа, да трупа. Удоволствието от предмета обаче не предполага удоволствие от движението, от постигането на нещо. Враг съм на предметните играчки – кукли, камиончета – десетки, стотици, защото ти просто научаваш различните форми на едно и също явление. В тази възраст, която е сензитивна, възраст за дейност, за действие с предметите, за интелектуално развитие и познавателни интереси, едно дете трябва да има провокация да открива нещата. Има прекрасни играчки, но трупането е много вредно точно за познавателната активност на детето. То създава интелектуално пасивни деца.