Ножът като джойстик. Интервю на Ани Владимирова за в-к Стандарт

Младите издигнаха агресията в култ, живеят в анонимен свят



Илиян СавковАни ВЛАДИМИРОВА
Жалко е, че за агресията сред младите се говори само след като се шокираме от поредното нелепо убийство. Както стана след смъртта на студента Стоян Балтов пред дискотека "Амнезия", а сега и със заклания след купон младеж Найден Вучков. Още по-лошо е, че фокусът пада единствено върху самото престъпление. А не върху причините за натрупването на агресия у младежите. Напоследък тя все повече ескалира, причините са няколко. И не са тайна.
Децата трупат агресия, защото са объркани. През целия си живот гледат едни слаби родители, които не умеят да решават проблемите си
И младежите решават, че справедливост с думи, с разум, с добро - просто не се постига. Чувстват се объркани и напрегнати. А в природата най-лесният начин за редуциране на стреса е агресията. Като прибавим и всички послания от околната среда, които ги заливат - и филми, и модели на поведение, за децата остава най-сигурният, бърз и недвусмислен начин да намалят напрежението с агресия. Не бива да забравяме и още нещо - физическия потенциал на младата възраст, който доминира над контрола на мозъка. Когато си тийнейджър, ти по-бързо действаш, отколкото мислиш. И се стига до трагедии. За съжаление децата нямат опит и реагират първично - като животни, на физическо ниво. Ето, в момента дори най-ярката проява на гражданска позиция е именно агресивното поведение. Виждаме го и при протестите, които заляха България.
И друг фактор разпалва агресията у младите. Да не забравяме, че децата не се движат сами. В тази възраст е характерна груповата идентичност. А когато се събереш с тумба връстници, си мислиш, че си безнаказан
Защото всички сте заедно - дори в агресията си. Но в крайна сметка след акта на насилие ти отговаряш персонално. И тогава идва отрезвяването и осъзнаването на престъплението. А докато си в групата, всичко се размива и не мислиш за последствията.
Феноменът на "големия град", на анонимността ожесточава младежите. Тук жертвата ти не е Дончо от съседната къща, както е в малкото село и градче. А е някакъв никому неизвестен обект, който в момента те дразни и ти качва напрежението. Ти не можеш да си представиш какво е закусвал този човек сутринта, обича ли някого, дали баба му се тревожи за него...
Той е човек без лице
И е много по-лесно да си агресивен към един човек без лице, отколкото към някого, с когото се идентифицираш.
Така се събират три фактора, заради които все по-често се разиграват трагедии сред младите българи. Първият е цялостната нагласа и липсата на послания в продължение на много години. Вторият - важността на групата, в която младежите живеят. Защото повечето от тях нямат принадлежност към семейството си, рода, традициите. И третият фактор е анонимността на света, в който децата се движат.
Животът им прилича на компютърна игра - разминават се с хиляди безлични фигури, но просто не ги чувстват като живи хора.