E-therapy отговаря в рубриката "Хванати в изневяра" на сп. "Журнал" бр.41

Доста мислех дали да ви споделя, това, което ми се случи, защото съм мъж и не ми отива да разказвам сълзливи истории. И все пак реших да ви разкажа моята, която надявам се да бъде поучителна за дамите. Защо мъжете изневеряват? Аз го направих, защото жената, която обичах и боготворях се промени. Ожених ме се с голяма любов, която продължи до раждането на сина ни. Когато Иван се появи, Мария се дистанцира от мен. В началото го приемах за нормално, все пак детето изискваше постоянни грижи. Но именно те я промениха – тя стана изнервена и сприхава, нямаше време за мен. Заяждаше се за щяло и нещяло. Аз трябваше да давам пари и толкоз. С годините разстоянието между нас стана пропаст. Разговорите се ограничаваха до битовите проблеми или нуждите на детето, сексът отдавна не беше същият... Изневерих й по време на една командировка. Направих го сякаш исках да я накажа, да й отмъстя, че ме пренебрегва. От тогава изпитвам чувство на вина, то ме измъчва... Обичам жена си, съжалявам за постъпката си, но според мен и тя носи известна отговорност за това. Дали ако й кажа ще ми стане по-леко, или е по-добре да й спестя истината?“
Васил Манолов, 38 г. от Плевен
Здравейте Васил!
Споделената от Вас история не е поучителна само за дамите, тя е твърде често срещана криза в много семейства. Идването на дете е първото голямо препятствие за двойката. Ролите и на двамата партньори коренно се променят. Мъжът малко по-късно осъзнава какво е да си баща. Затова новата ситуация в семейството води до дисбаланс в усещанията и емоциите му. Много от действията и грижите, свързани с бебето, са неясни и така освен по емоционален път, той започва да се чувства отхвърлен и на практическо ниво.
Емоционалната близост постепенно угасва-за мъжа много по-рязко и болезнено. За съпругата е възможно този процес да остане незабелязан за известно време, тъй като адаптацията в ролята на майка изисква много усилия. В тази роля тя създава друг тип емоционална близост-с детето.
И двамата сте били в тежка адаптация, която сте преминали всеки за себе си. Никой не е имал ресурс, с който да бъде опора на брачния си партньор или да потърси в дълбочина причините.
Преди да решите дали да кажете на съпругата си за изневярата, трябва да сте наясно, каква е целта на това откровение: Истински ли искате да сте с нея или сте готов за раздяла? Дали това връщане е продиктувано от тежестта на вината и нуждата от изкупление? Ако споделите ще изчистите съвестта си, но едва ли съпругата Ви ще приеме рационално и с пълно разбиране обяснението Ви за липсите и следствията. Вероятно се страхувате, как тя би понесла раздялата и колко болка ще и причини тя. Реално отчуждението я е карало да изпитва от много време болка. Неяснотата и живота в лъжа имат много по-грандиозни последствия, отколкото горчивата истина. Така че, ако решите да разкриете изневярата, ще предоставите самостоятелен избор на съпругата си и свобода за действие. Според нейните реакции ще знаете и самият Вие на къде да поемете. Ако изберете тайната, в желанието си да сте с нея и да запазите семейството, ще трябва да извървите дълъг път до близостта с партньорката. В този варинат трябва да осъзнаете, какви ресурси имате да поддържате определени версии и дали ще Ви стигнат силите да издържите на измъчващата Ви вина? Подобни казуси се решават трудно, но когато имаме обвързаност носим отговорност не само за постъпките си, но и за всички, свързани с нас хора. Прекрасно би било да потърсите и психологическа подкрепа!
Успех!