Ревността е болна зависимост ...e-therapy за в-к

Ревността е болна зависимост
Единият прави жертви и компромиси, а другият иска още и още
Веселина Георгиева
- Госпожо Петрова, ревността болест ли е?
- Обикновено ревнуват хора, които са с по-ниска себеоценка. Ревнивецът строи хипотези, създава фантазни образи, разиграва на ум цели сюжети. В болната му фантазия всеки един може да бъде потенциален партньор, защото той не вижда своето място във връзката.Това са мои наблюдения от работата като консултант в сайта www.e-therapy, в който стотици хора търсят помощ. Тези, които болезнено ревнуват, имат проблем със самочувствието си. Те са формирали чувството си за малоценност още в ранна училищна възраст, когато детето за първи път усеща нивото на своята компетентност - с други думи, с какво може и с какво не може да се справи, и дали го прави успешно. Хора с високо самочувствие са много по-толерантни, защото усещат, че партньорът им ги цени и това дава по-голяма свобода.
- Какво може да направи жертвата на ревността?
- Тя трудно може да се справи със ситуацията, дори да изпълнява всичко, защото издевателствата на ревнивеца не спират. Следва нова поредица от изисквания и ограничения. Това на практика е болна зависимост - единият прави жертви и компромиси, а другият иска още. Този, който прави компромиси, се чувства страшно неудовлетворен и се опитва да избяга от затвора.
- Казват, че ревността е кодирана в гените. Може би е доста пресилено?
- Не са виновни толкова гените, колкото корените. Мъжът е бил този, който ловува и продължава поколението. В него е заложена полигамията. Докато жената е била натоварена с домакинство и отглеждане на потомство, затова е по-склонна към моногамия. Така че действително поведенческите характеристики са еволюционно заложени. Не може обаче да се твърди, че гените програмират верността или ревността.
- Българите по-засегнати ли са в сравнение с останалите нации?
- Трудно е да се направи сравнение. У нас съществува патриархалният модел, в който мъжът е пълновластен господар вкъщи - той определя какво ще се прави, защото той изкарва парите. Ако жената се примири с този начин на живот, определено ще търпи и изневерите на мъжа си.
- Каква е разликата, щом и двамата се грижат за семейството?
- Има разлика. Когато мъжът стане семеен, пространството и времето, в което той може да се движи, се увеличава. Всичко, което до този момент е вършел за себе си - почистване на дома, пране, пазаруване, се прехвърля на жената. При жената се получава обратното. Когато дойде и детето, социалните й контакти се ограничават още повече. Тя остава сама със себе си и с децата. Тази тенденция е по-изразена в българското семейство. Напоследък обаче прави впечатление, че младите хора все повече се разграничават от този модел.
- Трудно ли се лекува ревността?
- Трудно е. Колкото повече искаме да контролираме партньора си, толкова той усеща нужда и търси свобода. Получава се затворен кръг. В тази ситуация човек трудно сам се досеща, че трябва да си промени поведението. Затова, тръгваме от най-ранните години. Започваме с пренареждане на досегашния живот и с обсъждане на всички моменти, в които човек се е чувствал малоценен, ненужен и отхвърлен. Този, който търси помощ, е осъзнал, че нещо не е наред. Това е база за успех.
- Отеловците или жертвите по-често търсят психологическа помощ?
- Напоследък все по-често ни търсят ревнивците, защото осъзнават, че неуспехите във връзките им, които се повтарят, няма да имат край. Такъв човек обикновено има 3-4 връзки, които приключват по един и същ сценарий. Той осъзнава, че за да има дом и семейство, трябва да се промени.