Трябват ни остри очи и уши за нашите деца! Борислава Крендева за в-к

- Госпожо Крендева, вие имате наблюдения от кастинга за "Това го знае всяко хлапе" в който работехте най-вече с деца от 7 до 13 години. Има ли нещо по-особено, което характеризира тази възраст?
- Това е така нареченият латентен период. Във възрастта до пубертета мощните сексуални импулси са заспали и детето има възможност да насочи своята енергия в познанието и в себепредставянето. То започва да "произвежда" различни неща, става по-сръчно, изявява своите способности и скрити таланти, които досега не е проявявало.
- Какво трябва да е поведението на родителите в този период?
- Основна грешка на родителите е, че вместо да наблюдават децата си и да откриват тези зараждащи се дарби, те налагат своите представи с какво трябва да се занимава детето.
- Защо? Какъв е рискът?
- Защото задачата, която детето трябва да решава в този етап, е да си създаде чувство за компетентност - да развие усещането, че може да направи нещо с ръцете си, че може да свири, да пее и, че го прави достатъчно добре. Ако то не бъде окуражавано да развие това чувство на увереност, може да отиде в другата крайност и да развие чувство на плахост, неувереност и малоценност. Какво става на практика. Майката обикновено казва: "Не ти няма да риташ, защото е важно да учиш английски, да свириш на цигулка. Детето обаче не мисли за музика, а за играта и отива на урок без желание. Не свири с удоволствие и затова и резултатът не е добър. Постепенно то започва да се чувства неспособно да се справи. А за да израсне като самоуверена личност, себеоценката, която се базира на чувството, че може и че знае, е особено важна.
- Ако родителите не се намесят, всяко второ дете ще иска да играе по цял ден.
- Важен е балансът. До 4-5 клас играта е необходима, защото детето изразява себе си чрез играта. Обучението също минава през играта. Оттук идва и другата грешка - родителят забранява или наказва детето, като го лишава от игри. Така на практика го лишава от едни от най-мощните стимули за развитие .
- За малчугана тръгването в първи клас носи повече радост или е свързано с негативни емоции ?
- Тръгването в първи клас е едно от най-стресиращите преживявания - независимо дали преди това е посещавало детска градина. Училището идва с нови правила и нови изисквания, с които децата трябва да се съобразят почти веднага. Това прави прехода много труден особено за тези, които до този момент са гледани вкъщи. За тях шокът е двоен.
- Какво трябва да е поведението на родителите?
- Както родители, така и учители трябва да проявят разбиране и търпение. Детето може да се промени - да стане раздразнително, агресивно, непослушно, да изпадне в депресия, да си гризе ноктите. Тези промени са сигнал, че се адаптира. В този период родителите трябва да разговарят и да демонстрират емоционална близост, а не да го наказват твърде сурово. Да са позитивно настроени и да приемат грешките. Детето трябва да разбере, че грешката не е нещо фатално и, че всеки може да сгреши. Ако се уплаши, ще спре да пробва и да експериментира. Не бива да го обиждат и да му слагат етикети - "ти си глупав", "ти за нищо не ставаш", "ти си некадърник". Трябва да оценяват постъпката му, да му кажат: "В тази ситуация ти постъпи глупаво, а не "ти си глупав". Защото детето го вярва. За него светът, това са родителите. И когато те му казват, че е глупаво, то го вярва. Това в психологията се нарича самосбъдващо се пророчество - детето започва да се държи така и нищо чудно да се изгради като посредствена и глупава личност.