"Мъжът като хазартен играч" Ани Владимирова за списание 'Его" месец декември 2007г.

Мъжът като хазартен играч
Той вярва в късмета! Знае, че го заслужава и рано или късно ще го има! Когато го попитам какво намира в казиното, ми отговаря:” Това е моят свят, това е моята болест, там контролирам нещата…”. Само че той не се замисля защо в казиното е тъмно, защо няма часовници и се играе не с реални пари, а с жетони… Просто, защото там време, пространство и практическо измерение изчезват. Играчът е отделен от всички връзки с реалността и критичното мислене.
Е, кой мъж би имал нужда от това? Мъжът, който иска да рискува, да предизвиква съдбата (каквото и да значи това). Защо обаче хазартът е болест? Защо играч и състезател са различни понятия? Това, което ги различава е самоконтролът. Състезателят съзнателно предизвиква и рискува във вземането на решения по пътя към победата, а играчът не може да контролира нито желанието за игра, нито способността да спре тази игра! Ясно е, че играчът всъщност не вярва, че може да вземе решение за доста сфери от живота си и затова отива “да помоли” съдбата символично да ги вземе вместо него. Да, много успешни, богати и силни мъже са зависими от хазарта. Много от тях имат по детски талисмани и пак по детски тръпнат да чуят: “Ти си щастливец, имаш късмет!”С времето се научих да намирам коя точно своя слабост несъзнателно предават в ръцете на съдбата, в чиято милост им се иска да вярват.
Забелязах, че в казината дали ще е рулетка, карти, зарове или игрални автомати няма значение друго, освен връзката на личността с парите като индикатор на успеха. Мъжете там имат потребност от власт, сила и постижения. Факт е, че точно такива типажи се скриват в казиното, за да “презаредят” волята си за власт, там са и младоците, които чакат “големия удар”, след който да разгърнат изключителните си неоценени качества…
Играчите на бинго и лотария са малко по-различни, поради факта, че са леко “вкарали крак във вратата на съдбата”. Зависимостта им не е по-малка обаче, защото илюзията им, че могат да мислят, прогнозират и улучват числата е всъщност заместител на реалната им способност да осмислят и използуват житейския си опит. Бях изненадана, когато разбрах , че в бинго ходят толкова учители, счетоводители и хора с уж практически професии, но крайно непрактични в личния живот, общуването и близостта.
Много интересни са играчите, които залагат на конни състезания или по-популярните у нас борби с кучета, петли и всякакви клети животни. При тях много силно се провокира инстинктът, либидото и първичните страсти. Тези мъже имат крещяща нужда от оценка на решителността си, борят се за престиж и значимост в личния си живот. Там може да се срещнат както агресивни и мускулести типове, така и мълчаливи и слабовати мъже с особен блясък в погледа. За всички тях сексът има доста специално лице.
Напоследък доста от хазарта заживя в Internet. Явно мъжете вече не искат да общуват “лице в лице” и със съдбата… Анонимността отнема доста от блясъка на късмета, но пък играта е още по-заплетена в символичните никове на играчите. Като прибавим, че залаганията са все по-екзистенциални като в “Черната лотария”, къде трябва да познаеш коя известна лично ще умре преди друга. Доста “болни” неща се случват в нета по принцип, така че и играчите са все по-трудни за разшифроване. Очевидно е обаче, че всички те се заиграват вече не просто със съдбата си, но и с живота като цяло (каквото и да значи това