"Мъжът като обект" Материал на Ани Владимирова за сп. "Его" месец ноември

Мъжът като обект
Така формулирана темата (поне на мен) ми звучи страшничко, но ще се постарая да се доближа да това, което „поръчителите” вложиха
Обектът във философски смисъл е мисловна категория или предмет, към който е насочено вниманието. Ясно е, че обектът е закономерно свързан със субект, от който се насочва вниманието. Ясно е, че темата ми е зададена от жени и ще става дума за „субект – жена”.
Появата на „жената – субект” в живота на „мъжа – обект” е толкова аксиоматична с раждането му, че въпросът за вниманието също става аксиоматичен... Къде е драмата? В ужасно двойнствената роля на жената, която може да играе две роли на „жената - майка” и „жената – любима”. Жената - майка обича безусловно, дава цялото си внимание и живот, приема всички залитания, прощава всички грешки и не изоставя никога! (поне в общия случай). Жената – любима обича само като награда за специални заслуги, дава внимание само в рамките на старата игра на прелъстяването; ако даде живот, то го използува цял живот като оръжие; не приема залитания, които не я устройват; прощава грешки избирателно и винаги заплашва с изоставяне! (пак в общия случай)
При така създалата се шизофренна ситуация мъжете реагират по няколко начина, в зависимост от категоризирането на двете женски роли. Една група си остава в рамките на мъжа като обект на майчините грижи. Очаква и търси женското внимание, дели жените на такива, които му го дават и други, които не могат да му се впишат в категорията. Ако се събере с грижовна като майка му, се успокоява днякъде. Ако случи да се обвърже с егоцентричка, започва да регресира от невъзможността да я припознае като жена.
Друга група са мъжете като обект на любовните преживявания. За майките си говорят лошо или нищо. Те са ловците, които цял живот искат да прелъстяват и да бъдат прелъстявани. Те искат да заковат женското внимание и знаят, че това се постига с много стратегия и тактика. Щом го получат се насочват към следващото бойно поле. Обвързването не е плод на сериозно осмислен, а на ситуативен избор. С каквато и жена да се съберат този тип мъже, тя си остава просто част от интериора на стената, защото е припозната като стар ловен трофей.
Как третата група намира баланса и подхода към женската ролева шизофрения? Уви, това не е само тяхна заслуга! През целия си живот ние се изграждаме чрез значими за нас личности. Първата, уви е на майката и затова най-дълго се измъкваме от това влияние и сме най-дълго зависими. Абсолютното приемане или крайното отхвърляне означават едно и също – зависимост и инфантилност! Вечно сравнение, съзнателно или не с жените, които ще среща в живота си. Невъзможност на мъжа да стане субект по отношение на жените! Мъжът е спокоен и сигурен, когато е ориентиран в ситуацията. По отношение на жените това се получава в мига, когато си повярва, че е субект, а те са обекти. Когато разбере, че категоризацията помага най-вече в изучаването на бръмбърите (не че няма жени с близки до тях характеристики)
В съвременния свят принципно доста са променени ролите на мъжа и жената, така че да се ориентираш и да не изпаднеш самия ти в шизофренно състояние по отношение на пола си е направо чудо. Как да разберем кога да позволим да сме обекти или пък да воюваме като субекти? Източните народи си живеят като обекти и са си спокойни и щастливи. Западните ги учат да интервенират, да контролират, да планират и са все по-невротични... С това писание трябваше да покажа, че не е хубаво мъжът да е обект. Аз обаче си мисля, че всеки има право на избор в различните периоди от живота си и с различните хора, които среща. Въпросът е ,че всеки от нас иска внимание, внимание, внимание:)