Материал на Ани Владимирова за първия брой на сп. "Его"

Егото на младия хищник Те са на възраст между 30 и 40 години. Имат силните и красиви тела на богове, острият и бърз ум на блиц шахматисти, смелостта на завоеватели, хитростта на играчите на покер...те са младите хищници на съвременния пазарен свят. Те са любимите ми клиенти. Изпитвам смесица от възхищението на по-слабия и тръпката на опитомителя. Само дето хищните животни ги залавят и се борят с природата им насила, а тези пазарни завоеватели идват сами с ясното съзнание, че искат още и още оръжия за оцеляване... Не залитам по Фройд и психоанализата, но ще трябва да ползувам терминъг „Его”. Правя уговорката обаче, че повече ще говоря за личността и ако хората свързват егото с егоцентризма, то личността е онова, което остава и след нас малка следа в гените. Точно затова ми е толкова любопитно какво ще остане в бъдещите поколения от живота на тези „млади хищници”... Те не са постигнали случайно успех. Всъщност отдавна съм разбрала, че случаен успех няма. Интересното е, че техният успех има един особен източноевропейски трагизъм. Знаят много добре, че са провинциалисти спрямо световния елит, знаят много добре, че са вездесъщи на собствена територия, знаят че живеят тук и сега и в същото време им се иска да оставят нещо след себе си. В личния живот ми приличат на италианците, които уважават жените си, глезят любовнците си и обичат само майките си, приличат ми и на арабите, които имат само един стандарт за смисъл на живота – децата и в същото време са готови по нашенски да зарежат всичко в търсене на същото онова его...Рядко говорят за бащите си. Понякога ми се струват ужасно жестоки. Гневът ги събаря и тренировките ги превръщат в необуздани зверове. Друг път ме объркват с човечността и топлината си към дребните детайли и слабости на света. Като цяло обаче винаги знаят да смятат бързо наум... Сравняват се едни с другите, мерят успеха, прогнозират трудностите, не дават любовниците си на никой, контролират жените си и всеки път се оплакват от едно и също: „ Не мога да продължавам така, трябва да променя нещо!” и продължават пак така... Защо са любимите ми клиенти? Защото в съвременния свят повече от всякога не може да се различи еднозначно бялото от черното. Да се ориентираш в този смисъл в съвременния свят е почти абсурдно. Колкто по-елементарен е човек, толкова по-еднозначно казва кое е добро и кое лошо. Колкото по-сигурен за себе си е, толкова по-лесно убеждава другите кое е черно и кое бяло. Младити хищници няма никога да ти кажат еднозначно кое е добро или лошо, кое е бяло или черно, те питат сетивата си, те питат какво е казала науката, живота, опита... Те все още могат да душат, да слушат, да се съмняват! Те носят природата в себе си! Точно затова се опитвам да им помогна да са по-дълго близо до нея, защото само така ще я предадат на гените. Освен „Его” може би е добре да спомена и термините „Свръхего” и „То”. „Свръхего” според Фройд е цензурата, корективът, идеалът с който се сравняваме цял живот. Младите хищници сами трябва да открият своя идеал. Те знаят колко са различни от родителите си, знаят колко непредсказуем е светът и ценностите му. „То” е скритото влечение, демонът в нас, с който се борим да не допуснем до повърхността. Младите хищници имат повече демони, отколкото защитни механизми, затова те са свикнали да ги „виждат” около себе си. Е, защо все повече хора полудяват не стигнали или постигнали вече успеха? Защото е толкова трудно да намерим баланса между „Его”, „Свръхего” и „То”. Решението е в силата на природата, която все повече ни отмъщава за хилавото ни „Его”. В тази освирепяла и сърдита природа ще оцелеят младите хищници, надявам се.