Ани Владимирова за в-к "Стандарт" : Воля за власт изяжда политика

Воля за власт изяжда политика Кметът кара на адреналин, съветникът – само на отложена удоволствие Всичко казано тук е с уговорката за символичност, намек и аналогия. Ето защо ще уточня понятието “Воля за власт”. Измислил го е Ницше, според когото волята за власт е критерий за значимостта на всяко явление на обществения живот. Всъщност зад тази страст се крият доста страхове от провал и несигурност, както и дефицити на значимост и одобрение. Политикът e ранен стадий на диагнозата “жажда за власт”. За него подходът е по-скоро дедуктивен. Оценяват се идеята, потенциалът и се съотнасят с евентуалния темп за кариерно развитие на личността. Програмата се задвижва от евентуалните бъдещи ползи, а на стартовата линия най-често застава личност с бъдеща времева ориентация и повече идеалистични идеи за справяне. В резултат най-честите отклонения от нормата при тези хора се появяват по посока на самооценката и социалната потентност. Усещането, че си творец на правилата, може да те направи с неадекватно висока самооценка и липса на реална оценка за постиженията и резултатите ти. Социалната потентност става нереално висока поради работа на идейно, а не на изпълнителско ниво. Общинският съветник е някъде по средата на пътя към пълното надмощие. Малко или много той е машата, която стига до най-горещите точки, но не може да се движи самостойно. Тук е парадоксът от отложеното удоволствие. Ето защо най-честите отклонения са по отношение на самоконтрола. За да отиграе добре всички положение и да няма пропуснати ползи, самоконтролът се пренатяга и рано или късно може да доведе до сривове или крайности в поведението. Кметът е на една ръка разстояние от вседържеца. Властта, която може да употреби, го държи във високите стойности на адреналина. Стратегията и тактиката постоянно се преплитат с ценностната система и механизмите за справяне. Капацитетът на личността е мобилизиран като цялостен ресурс. Фокусът на конрол трябва постоянно да се променя – външен, когато се оценява обстановката и вътрешен, когато се взема решение. Последствията са дългосрочни. Това превръщане на личността в бойна единица заплашва най-вече със загуба на идентичността и рухване на базисни междуличностни отношения. Единственото хубаво на диагнозата “Воля за власт” е, че е въпрос на личен избор!