В-к "Стандарт" Диагноза. Филмовите герои през погледа на психоложката Ани Владимирова.

Монк е филмов герой, когото характеризират като “детектив със странни похвати”.В полицията го смятат за психично болен. Въпреки това началникът на отдела, в който преди е работел Монк, винаги търси неговата помощ за по-заплетени случаи. Мостът между патологията и ефективните сложни решения е най-интересното в образа му. Поведението на Монк е осеяно с мании. Мания за чистота и ред (винаги намества разни предмети, картини). Той има фотографска памет, забелязва и най-малките детайли от местопроизшествието. Има и множество фобии - зоофобия, страх от замърсяване (мисифобия), страх от височини (бетафобия), клаустрофобия. Невротичен е - вероятно заради всичките страхове и манията за чистота. Ексцентричен е в подходите си към случаите. Като го гледа отстрани човек остава с впечатлението, че е много хаотичен и само той си знае какво прави. Има и маниакално детайлизирано внимание. Също така не понася и силни шумове. Като цяло това е един социално дезадаптиран човек, на когото коства огромни усилия да се движи сред света на “нормално организираните” хора. Когато анализира улики, детайли, когато се опитва да намери път чрез смело асоциативно мислене, Монк “се хваща” за сигурни , преброими, доказуеми факти от света. Сред тях той няма опасност да се изненада или да бъде стреснат с неочаквани събития. Светът на мъртвите факти е много по-безопасен от света на емоционалните хора. Затова е и толкова ценен за колегите си. Монк е като машина, на която човешкият фактор не влияе. Логично е човек да си зададе въпросът: “Къде ще му е по-добре? При лудите или при нормалните?” Съвсем естествен е и отговорът, че мястото му не е нито при едните, нито при другите… Ако се върнем към афекта, който отключва патологичните прояви на Монк, ще се учудим от тежките поражения, които може да нанесе смъртта на близък човек (съпругата му). Като че ли “компютърът” на Монк е забил от онзи момент и бълва неясни алгоритми със светлинна скорост. Може би пред телевизора ни залепя надеждата, че ако реши базовата задача със смъртта на съпругата си, ще изчезне и “системната грешка”. Всъщност вълнуващо е не толкова неизясненото престъпление, колкото фактът, че този успял детектив е имал само съпругата си като опора и смисъл, защото е очевидно че с изчезването и, изчезва и смисълът в действията му. Откакто тръгна този сериал един куп хора са ми подмятали, че имат близък роднина, който е “същият като Монк”. А аз си мисля, че това ще рече, че в почти всяка фамилия има хора с твърде малко опори за смисъла на живота си и вече доста от тях са загубили и последната. Защото “поведението Монк” е поведение на човек, който живее сам в свят на нереални и почти призрачни хора, които са просто част от пейзажа.