Коментар по искане на "Стандарт" за Д-р Хаус от А. Владимирова

ДИАГНОЗА Филмовите герои през погледа на психоложката Ани Владимирова Д-р Хаус върви по ръба на лудостта Не е социопат, но никога няма да е щастлив Изглежда лесно да сложим на Д-р Хаус "диагноза" ексцентрик, социопат или характеропат. Поведението му може да се обяснява в термините на садистични и мазохистични уклони. Личат ясните белези на страх от обвързване, крайно динамичен вътрешен живот, скрит зад маската на професионализма. Той обаче е интересен точно с това, че се движи по ръба на доста диагнози и въпреки всичко остава в нормата. Точно с това д-р Хаус е толкова харесван. Защото е циник, защото се движи срещу правилата, защото иронизира всичко, от което може да те заболи - романтиката, верността, емоциите, жените, слабостта, смъртта - това всъщност е и защитната реакция на чуствителния и раним човек. Да отрече страданието и да търси постоянно рационалните обяснения, от които не боли, а са само верни или неверни. Рационалността още повече помага, когато имаш висок интелект, воля и ясна ценностна система. Проблемът е, че това помага в работата, но не и в личния живот. Затова и Д-р Хаус е толкова стабилен и привлекателен със сигурността, която дава на професионалното поле. Той демонстрира единен стандарт към всичко, перфекционизъм до крайност. Това е и единственото съвършенство, с което може да компенсира несъвършенствата във физиката, любовта, доверието и близостта. При д-р Хаус всички сфери на личен живот изглеждат ексцентрични. Крайна вулгарност и крайна тактичност. В обкръжението му се появяват ту фатални любови и раздели, ту делови проститутки, ту наркотици, ту премълчани ДНК проби за деца на приятели. Като че ли яснотата и професионалният перфекционизъм в личния му живот изчезват и се превръщат в пълен батак. Поведението му е символ на личностна криза, която в нормалния живот колкото и да трае, свършва в някоя от двете посоки – справяне и мир със себе си или провал и отпадане от играта. Е, в този “медико-криминален филм” кризата не свършва и затова героят е толкова противоречив. Защо времето създава хора като Д-р Хаус? Защото в съвременния свят оцеляват само силните, но те губят страшно много от себе си в това оцеляване. Д-р Хаус обаче успява да оцелее със сила и въпреки всичко да остане себе си, макар и далеч от понятието “щастие”.