Отговор на въпрос на Стефан от София за в.

Здравейте! Искам да ви попитам нещо по-специално. Усещам, че в чатовете съм много духовит и забавен. Печеля доста приятели само чрез онлайн разговорите си, мисълта ми тече гладко и винаги имам какво да кажа и то на място. Като съм на живо със същите хора обаче, не е така. Повечето време си мълча, ако кажа нещо то винаги не е на място или поне винаги мисля, че е така. Моля ви, кажете ми, защо се получава така? Защо в чатовете без усилие съм себе си, а в реалния живот ми е трудно да изразя чувствата си и мислите си така свободно? Мога ли да направя нещо, че да стана такъв духовит и на живо? Проблемът, който представяте се помества в категорията проблеми в общуването. Те имат своето начало в самата личност и нейното формиране. Психологията има много класификации на видовете общуване. Вашият въпрос е свързан по- скоро с формалното и неформално общуване. Формално е общуването, свързано със социалните роли на човека- примерно на работното място, където има ясни правила за поведение, граници на взаимоотношения и периметри на изява. Неформалното е така нареченото свободно общуване- примерно сред приятелски кръг, сред непознати и за него е характерно, че пълноценността му е в “ръцете” на самата личност. Интересното във Вашия случай и на хората с подобни задръжки, е че се налага да въведем и един подвид общуване- чрез меражата (индиректно). За разлика от реалната комуникация, в която имаме равностойно взаимодействие, то в мрежата комуникаторът не получава реална обратна връзка от събеседника си чрез визията и сигналите на тялото. Тя се обуславя единствено от писмени знаци и понякога от анимирани емоции. В този смисъл комуникацията е по- скоро монологична и еднопосочна, а обратната връзка е контролирана и при желание филтрирана от комуникатора. По този начин той се явавява “едноличен господар на положението”. Това е и обяснението за “успехите” Ви в онлайн разговорите. Това са “разговори”, в които не се страхувате, че можете да бъде прекъснат, имате свободата да спрете комуникацията, ако тя Ви засегне и чувството за сигурност и спокойствие прави “мисълта Ви да тече гладко”. Думите Ви “винаги имам какво да кажа и то на място” се нуждаят от лека корекция- това не е “винаги”, а когато си харесате мястото. Е, сега става ясно колко различно е на живо. На “живо” повечето време си мълчите, а ако кажете нещо, то “винаги не е на място”. Е, добрата новина е, че това “винаги” също се нуждае от корекция. Хората, които често ползват думи като “винаги” и “никога”, ние психолозите наричаме хора с “базисни убеждения”. Резултатът от тези убеждения е така нареченото “черно- бяло” мислене. Ще обясним: в случая “черното” е очакването ви за провал в реалната комуникация, а “бялото”- очакването Ви за успех в комуникацията Ви онлайн. Всъщност в общуването на живо бихте могъл да изразите чувствата и мислите си точно толкова свободно, колкото в разговора онлайн. Това, което ви спира е страхът от реакцията на околните. Така Вие започвате да играете една игра, в която ви се иска да оправдаете очакванията на другите, да бъдете харесван, да не се “изложите” и изобщо- да бъдете всичко друго, но не и себе си. Това води до напрежение, което се акумулира в поддържането на този нереален образ, ескалира все повече и човек става все по- неспособен да каже каквото и да било адекватно. Какво да направите, за да станете “духовит” и на живо? Ние психолозите казваме: “За да се научиш да говориш, трябва да се научиш да слушаш”. Слушайки хората ще ги опознаете, ще започнете да разбирате интересите им, емоциите им, възприятията им. Това ще Ви доближи до тях и ще даде възможност да “влезете” в интересите и разговорите на хората, които Ви интересуват адекватно. За да съществува една комуникация е необходима, както казваме ние “сходна система на кодификация и декодификация”, т.е. да говорим на “един и същ език”. Слушайте и наблюдавайте живата реч, за да научите езикът на реалното взаимодействие, в който емоциите, близостта и смехът не могат да бъдат анимирани. Не случайно Вие искате да бъдете “духовит”, а това е възможно, когато в комуникацията има душа?