Как се отразява на способността за оценка на реалният обкръжаващ ни свят общуването в интернет и постоянното стоене на компютъра.

Здравейте, отдавна чета вестник ”Компютри” и вашата рубрика и най-накрая решох да ви задам един въпрос, който от много време занимава. Как се отразява на способността за оценка на реалният обкръжаващ ни свят общуването в интернет и постоянното стоене на компютъра. Помага или пречи за придобиване на качества за справяне и реализация във фактическия живот. Здравейте! В контекста на вашия въпрос ще разделим възможността за оценка на две части. Оценката, отправена към другите хора и оценката, адресирана към самия себе си. Какво става в първия случай, когато приоритетно се общува в Интернет? На първо място човек комуникира с идеята да запълни някаква ниша от потребности, които няма в реалния живот. Да речем работата му е изолирана, липсва му свободно време, няма активност и движение на хора около него.... По това течение на ежедненвието са малко приятелите, отсъстват и възможностите за създаване на интимни връзки. В този смисъл тук много по-лесно можем да наречем някого приятел, тъй като потенциалната възможност да ни навреди е много по-малка. Самите ние се доверяваме по-лесно, макар да знаем, че отсреща може да е съвсем друг и дори измислен профил. Нуждата от близост и приемане ни подтиква да създаваме виртуалните отношения много по-лесно и по-безрезервно, отколкото в реалността. По същия принцип те могат да приключват много по-бързо, много по-лесно и неангажиращо. В крайна сметка с виртуалните приятелства, ние можем да защитим себе си. А какво става, когато прехвърляме тези особености в интимния си живот и създаваме от виртуалните връзки реални партньорства? Най- често срещано е да формираме малко или повече изкривени представи за другия човек на базата на собствените ни потребности. За какво става въпрос? Тръгвайки към един човек в нета, ние имаме определени собствени очаквания. Общуваме, обменяме информация, която поради особеностите на виртуалната комуникация може да се напасва прекрасно. Например; Аз обичам нещо, и ти обичаш същото, аз харесвам определена литература, ти също... Така илюзорно се създават сходни образи, които имат основната цел да запълват собствените ни дефицити. В реалността обаче много често тоези образи търпят трансформация, която ни изненадва, огорчава или разочарова. Наистина това не е общовалидно, но е честа практика, която сме длъжни да споменем. Сега да се спрем на самооценката и възможностите за изкривяване чрез мрежата. На първо място всеки би искал да се чувства по-сигурен, по-добър, по-красив, по-уверен, по-можещ... Това е напълно възможно със съставянето на виртуални профили. Там можеш да си сложиш прекрасни характеристики, които да бъдат многоухажвани от другите потребители. Какво следва след тази крачка? Най-закономерното е, че ставаме пленници на тези измислени качества. Трябва да влезнем в техните рамки иначе си оставаме пред монитора-вън от реалността, само с мрежови контакти. Идва и следващият момент-след дълго себеубеждаване може да започнем и да си вярваме, но отсреща да ни отхвърлят без сами да осъзнаем реалната причина, че не ни отхвърлят заради самите нас, а заради това, което сме си надянали като карнавален костюм и му вярваме. В другия случай, който бегло засегнахме по-нагоре можем да стигнем до социална пасивност и самоизолация, защото започваме все повече да не харесваме себе си, сравнявайки се с това, което искаме и което сме проектирали като наш образ в нета. Е, това е негативната страна! Има и далеч по-добри развои, за които говорим по-надолу.Това са качествата, които могат да се извлекат в положителния аспект за реалността от виртуалната комуникация? Не веднъж сме кавали, че много важна е мярката. В този смисъл, ако комуникацията през Интернет не е единствената и не заменя напълно реалната, могат да се извлекат и полезни умения. Човек усвоява не малко принципи от интерактивното общуване, които прехвърля в реалния си живот. Така наприер в чата хората не рядко са много по-открити, което ако се прилага в подходящия момент на живо би спестило много недоразбрани реплики и “замазвания”. Наред с това да не забравяме, че в нета се събира много информация, която може да е интересна за другите хора, с които общуваме на живо. И не на последно място нета може да формира у нас бързина на възприемане и усвояване на информационните потоци, която можем успешно да използваме в работата си и в други сфери.