Особености във възприятието за времева перспектива и метаморфози в ролите при инфертилната двойка

Мили момичета, днес заглавието ни изглежда по- суховато, но е свързано с много базови понятия от живота на личността. Ето защо ще Ви обясним тези понятия, преди да направим коментар на особеностите и метаморфозите, които настъпват в ситуация като Вашата. Понятието “времева перспектива” служи на нашата наука, за да уточним до колко една личност е адекватно позиционирана в социалната си среда. Докато осъзнаването на миналото е необходимо, за да се обобщи опитът от него, то способността да се върви към бъдещето е показателна за аспирациите за постижение на дадената личност. Тези две посоки (назад и напред) е необходимо да бъдат в “норма”, за да може да съществува адекватно личността в реалността днес. Всяко изместване към полюса- “живот в миналото” или “живот в бъдещето”, правят личността неспособна да живее в настоящето. Другият термин, който сме въвели в заглавието, е свързан с така наречените роли в двойката. Ясно е, че човек има множество роли в живота (жената например може да има ролите на: дъщеря, служителка, сестра, майка...). Характерно в двойката е, че заради нейната биполярност едната от двете роли (на мъжа или жената) може да доминира в двойката. Същевременно връзките в една биполярна двойка са много по- силни, отколкото между повече страни (дори в чисто физичен смисъл). Уравновесяването на тази биполярна връзка в живота логично настъпва, когато “силите” се отклонят и към трети фактор- дете. Ето защо при дълъг период само на биполярна връзка се достига до “пренатягане”, което може да превърне двойката или в “скачени съдове”, или в “бомба със закъснител”. Сега ще преплетем тези две понятия в коментара на инфертилната двойка. Ако се върнем в миналата времева перспектива, когато сте се срещнали с Вашите партньори, връзката е била двупосочна и без “сривове по трасето”. Активността на мъжа и на жената са били изцяло взаимни и с една единствена цел- близостта с партньора. Всичко това е обединено от мотива на бъдещата времева перспектива- продуктивното партньорство. Естествено е партньорството да включва множество двигателни сили- дете, дом, работа.... общи интереси. Когато обаче в двойката възникне проблем отнасящ се до стерилност, целите и ролита на двамата се изместват. Под повърхността, като че ли тази еднопосочност в действията се разрушава. Времевата перспектива на жената най- често се измества в бъдещето, започва така нареченият “живот в бъдещето”, за който настоящето е само един досаден период на очакване. При мъжа бъдещето с “дете” е доста по- дифузно и той по- често започва т.нар. “живот в миналото”- опитва се да съживи и възвърне навиците от минал времеви период, които да му помогнат да открие смисъл в настоящето. Това разбира се, не може да бъде абсолютизирано, но при по- дълъг период на инфертилитет води до тежки метаморфози в ролите на партньорите, ако те имат само тази ”абсолютна цел” на близостта по между си. Това изместване се проявява по- силно при жената, която физиологично и психически е много по- силно обвързана с родителското чувство, и за която често майчинството е израз на цялостната реализация. Когато то прерасне в болезнена фиксация, започва да действа принципитът “целта оправдава средствата”. Стремежът за сдобиване с дете става толкова силен, че измества ценността на мъжа в женските представи. По този начин мъжът постепенно придобива значението на материал или средство, чрез което да се достигне до целта. Естествено този механизъм действа подмолно и бавно руши взаимността и емоционалната близост в двойката. Ето защо често, когато Ви питаме по време на терапия дали разговаряте със съпрузите си, получаваме отговори като следния: “Забравила съм го(говоренето) в суматохата около мислите и целта си”. Именно тези “мисли и цел”, често пренасят смисъла на живота в бъдеща времева перспектива. Ще Ви дадем пак пример от терапевтична сесия. На въпрос на опретаора: “Какво Ви интересува сега”, следва отговор: “Ами да си гледам децата...”. При последващ въпрос: “ кои деца”, отговорът е: “тези, които ще дойдат по- късно”. За всеки страничен наблюдател този разговор показва пълна неадекватност на реципиента. Но Вие естествено, ще намерите “логика” в тези мисли. Задълбочаването на всички тези метаморфози, води до натрупване и достига дори до личностни деформации. Появява се трайна мнителност и неадекватност при преценката на околните хора и намеренията им, та даже тази подозрителност се заселва и в кръга от най- близки хора. Жената започва да има чувството, че върху нея има “етикет”, който я прави различна и съответно всички околни гледат само това и “намекват” само за тази “непълноценност”. При по- тежки случаи се получава цялостно пречупване и оценка на личността през критерия “репродуктивност”. Надяваме се, че с тези коментари сме Ви стерснали и накарали да се замислите. Надяваме се, че сега можете да си обясните в по- различна светлина някои ситуации, в които сте се чувствали онеправдани или обидени, а всъщност сте затормозявали околните с мнителността и егоцентричното си поведение. Нашият съвет е прост. Припомнете си, кои “бяхте” преди да хиперболизирате проблема. Какво беше нежното, красивото и невинното, което партньрът Ви харесваше у Вас. Спомнете си активностите, приятните и небрежни занимания, които Ви правеха толкова щастливи, и които с времето бяха изтласкани от “деловите” активности по репродукцията. “Освободете” мястото на партньора си, което бавно беше заето от една мъчителна свръх цел- изтласкала Ви във време и пространство, в което всъщност сте ужасно самотни. Има цели, които си заслужават, само ако не убиват човека и човешкото в него.