От 4 години работя на компютър. За това време успях да надебелея с повече от 15 кила

От 4 години работя на компютър. За това време успях да надебелея с повече от 15 кила и сега ми е трудно да се позная на снимки от 20-тата си годишнина. През това време чипсовете и цигарите бяха мой добър приятел. Забелязвам, че хората, които работят на компютър също дебелеят, но не всички. Каква е причината за това и как хора, с не толкова силна воля да се справят с това "компютърно затлъствяване". Благодаря ви предварително за отговора. Здравейте! Отговорът на този въпрос далеч не е свързан само психология, а и с физиология и диетология. Ние ще се съсредоточим главно върху психологическата страна на въпроса Ви. За 4 години еднотипна работа се променят много от двигателните и хранителните ни навици. Това не е свързано само с типичните изискванията на работата на компютър като еднообразие, статичност и психическо натоварване, но и със стимулите, които постъпват постоянно и ангажират съзнанието на работещия. Какво имаме предвид? Работата с информационни технологии изисква креативност, комбинативност, аналитично мислене и с това активно съсредоточаване на вниманието. Доста често ние търсим външни помощници, за да постигнем едновременно съсредоточване и някакво удоволствие. В този смисъл храната, особено тази, която се консумира лесно, не пречи, а и бързо се привиква към нея изпълнява подобна роля. Така всъщност хрускането на всяко кръгче от чипса има функцията да ни помага да оставаме съсредоточени и заедно с това ни доставя малко удоволствие, което често игнорираме с работата си. Какво правят в тази формула цигарите? Те са също средство, което уж ни помага да се успокоим, да се отпуснем и едва ли не да формираме в представите си усещане за пауза. По този път се формира една условно рефлекторна зависимост и сами без да се усетим търсим с вперени очи в монитора и опипваща ръка пликчето с чипса или шоколада, или цигарата..... Всъщност, ние търсим нещо, което да ни разнообрази, да ни помогне да изкараме и този работен ден, да ни извади от крайната апатия на ежедневието... В някои случаи още преди да влезем в офиса сме се заредили с нужните пликчета имагинерна свобода, облечена в празни калории. Дори самия акт на сдъвкване и посягане несъзнателно заменя активното движение, което ни липсва и от което сме отвикнали, седейки на стола си пред компютъра. Е, какво да правим тогава, как да се избавим от тези пагубни навици? На първо място трябва да осъзнаем, че ни е нужно съвсем ново качество на живот. Никакви извинения от типа нямам време, изморено ми е, липсва ми желание не бива да ни отвличат от постигането на целта ни. Все пак, за да успеем ни е нужно постоянство. На първо време трябва да заменим типа храни, които водят до пристрастяване със здравословни. Би било добре да посетите диетолог, който да направи режим, според дневния Ви енерго разход и вкусовите Ви предпочитания. Можете да започнете замяна на чипса с някакъв плод, който да се консумира по подобен начин-само с посягане и без специално внимание. Много е важно да имате активна физическа дейност и да си намерите някакъв спорт, който Ви харесва. Ако не обичате да спортувате разходките са добър вариант. И най-важното е, намерете нови интригуващи занимания, търсете емоции навсякъде около Вас. Това е едно от правилата, което ни помага да се справим с порочните навици. Все пак да не забравяме, че храната и цигарите, употребявани прекомерно и без регулация са симптом за наличие на емоционални дефицити, скука, отегчение и желание за промяна и пълнота в живота.