Отговор на въпрос на Aни за в. "Компютри"

Здравейте! Видях рубриката ви във вестника и реших да ви задам един въпрос, който ме мъчи от известно време. От отдавна си говоря с едно момче в IRC и изкарваме по цяла вечер заедно в чата. Много ми е приятно да си говоря с него, разбираме се за абсолютно всичко. Имам чувството, че сме един за друг – той е толкова различен от всички, които познавам... Чувствам, че го обичам – постоянно мисля за него, нямам търпение да седна пред компютъра да му напиша мейл, когато го няма онлайн… Той споделя моите чувства и също смята, че не е виждал човек като мен досега. Отскоро обмисляме идеята да се видим на живо. Всичко е много красиво и не ми се иска да го загубя. Мислите ли, че срещата ни на живо би могла да развали всичко? Дали да не отложа срещата за по-късен момент, за да се опознаем повече и да няма изненади при среща лице в лице? Много се страхувам:( Ани 17 г., София Скъпа Ани, ние психолозите можем да ти дадем гаранция, че всеки човек е различен от всички? Започвам така отговора си, използвайки твоите собствени думи, за да те предпазя от възможно грешно приемане на човека срещу теб. А той ти се струва различен от всички, защото визуалната бариера на мрежата, не ти е позволила да го типизираш или казано на прост език- да го вкараш в познат калъп. Много правилно се страхуваш да не изгубиш красивото. До момента то е резултат от духовната и емоционална връзка между вас. Липсвал е визуалният контакт, който дава огромен дял на междуличностните взаимоотношения. Ти питаш би ли могла една среща на жво да развали всичко. Да, би могла, ако отидеш на тази среща с предварителни очаквания и нагласи за всичко онова, което виждат очите? Много често в мрежата хората намират духовната част на идеала си. Обикновено той обаче ( идеалът) има и видими измерения. В следващия етап на отношенията те просто очакват да “допълнят” този идеал. Всъщност хората не са картинка или вещ, която ние търсим, за да сложим на полицата. Съвсем нормално е да имаме идеали, защото те са някакъв ориентир за нашите ценности. В междуличностните взаимоотношения обаче, истинската близост се гради в “откриването”на другия, а не в “разпознаването” му. Какво означава това практически- отиди на срещата, за да опознаеш това момче (такова каквото е) , а не за да “провериш “ дали е това което искаш да бъде. Този подход ще ти даде възможност да получиш реална представа за един човек , който е намерил пътя към теб виртуално. Това само по себе си го прави достатъчно достоен за уважение, независимо дали ще ти хареса външно или пък жестовете и мимиките му ще са привлекателни за теб. Ако имате шанса да “блесне искра “, това просто е късмет, който всички ние чакаме цял живот? За щастие той се усеща веднага, природата ни знае как да продължи и затова няма да ти даваме по- натам съвет........ За да те подготвим напълно за възможния развой на срещата, ще коментираме и третия вариант- възможно е ти да харесаш момчето, но той да не почувства същото към теб. Много важно е в такъв момент да не решиш, че си “недостойна” или имаш “дефекти”. Добрата новина е, че има много момчета, за които ти си момичето, което предизвиква емоции?. Просто, така както може ти да не бъдеш типажа на това момче, има със сигурност много момчета, които харесват теб, но не са твоя типаж........... За да финализирам отговора на въпроса ти, ще засегна и последната му част – да чакаш ли и колко? Е, вече си видяла, че виртуалното не ти стига напълно...От теб зависи докога можеш да чакаш, за да събереш смелост да научиш истината, а тя си е една – реалното става такова, само когато”влезеш” в реалния свят – с всичките му рискове?) В обратен случай – никога няма да разбереш реалните параметри на увлечението си...