Влиянието на рекламата върху потребителите.

Какво е рекламата? Най-общо,тя е апел, съобщение, влияещо на различни перцептивни канали, което убеждава, манипулира, вербува....определена потребителска ниша относно качествата и преимуществата на даден продукт, услуга.... и т.н. Ние няма да даваме точно определение-то би било и доста по-просторно. По-добре да видим къде намираме рекламата около нас или да се попитаме, къде всъщност не я виждаме?:) Рекламиращите стават все по-изобретателни, а и самата среда и начин на живот предполагат динамични промени в рекламоправенето и позиционирането. Преди си нямахме билбордове, сега те са навсякъде в урбанизирания пейзаж и не само статични, но и интерактивни или в мобилна форма. Те запълват една много добра ниша, която улавя съзнанието на потенциалния потребител в състояние на относителна пасивност. Пътувайки човек има набелязани цели-да речем отива на работа, съзнанието е относително спокойно по отношение на възприемането на познатите стимули от околната среда, което предполага отвореност за нови информационни потоци. Паралелно с това минава почти едни и същи маршрути, съответно с едни и същи за определен период рекламни пана върху билбордовете. Какво става в тази ситуация? Програмираното съзнание приема много по-лесно повтарящите се стимули, те са ненатрапливи, не ни дразнят, защото ние си продължаваме по пътя, а в същото време са формирали у нас познание за съответния продукт или услуга. Подобен ефект се постига и в метрото, където човек е изолиран от множество външни стимули като следене на паралелното движение, згради, разнообразни шумове...Всъщност, там пътникът има наоспорвано време да се запознае с рекламата и тъй като сетивата му са свикнали с по-активната ориентация спрямо стимулите в наземната среда, то при тяхното относително намалено присъствие в метрото, новото се възприема по-успешно. Да не пропускаме и Интернет, който е с една от най-богатите за реклама почви. Мрежата е като кутия на чудесата, от която при всяко ново отваряне изкача по някоя цветна изненада. Тук рекламите не рядко са натрапливи, защото съзнанието на потребителя е активно ангажирано с много и разнообразни информационни потоци. В тази ситуация трябва да се пребори кратката памет и да се премине в по-трайните пластове на запомнянето, а активното стимулиране на визуалните рецептори е един от успешните подходи. Рекламирането в телевизията, радиото, флаерите, разнообразните печатни материали, бус рекламите....всички те имат една цел-да убедят, да продадат и да удовлетворят потребителя, така, че той отново да пожелае продукта. Как става това? Всъщност, рекламата се стреми да скъси разтоянието между реално, възможно и това, което желаем, но не винаги приемаме за постижимо. Именно тази последната опция (постижимо) е целта на убеждение в рекламата. За да се формира нагласата, че притежанието или използването е възможно е необходимо да се премине през няколко етапа на обработка (ако можем да я наречем така) на потребителя. В началото трябва да се постигне научаване на съответната марка и колкото по-емблематично и същевременно разбираемо и смилаемо стане това, толкова по-лесно се преминава към етапа, в който се изграждат навици, предпочитания, специално отношение, а оттам и поведение, което приема, употребява, търси...По този си път рекламата маха задръжки, може да промени нагласи и разбирания, да формира мотиви и с това да променя качеството на живота. Така стигаме до съвсем логичното заключение-колко силна и всемогъща би могла да бъде рекламата, как може да манипулира и ръководи живота и потребностите ни!? В крайна сметка дори и да е така няма от какво да се страхуваме-нормалните човешки същества се стремят към удовлетворение на потребностите си и живеят според принципа на удоволствието, съчетан с прагматизма. И когато рекламата е влезнала под кожата ни, ние вече имаме сигурност и целенасоченост в определени свои действия. За това са се погрижили креативността и пазарното мислене на хората, които правят реклами. И като споменахме правенето на реклами, то нека да се спрем и на онези елементи, които оказват най-голямо влияние върху нас по-скоро на несъзнателно ниво, отколкото да ги свързваме с рационалното. Да вземем за пример образите-те са влияещи на много аспекти от емоционалността ни и същевременно ни дават и възможност да се индентифицираме по някакъв начин с тях. Най-използвание лица са тези на младите жени. Красотата еротиката и секса продават ужасно много продукти, защото основните човешки потребности, с които се свързват те, са нуждата от близост и притежание на нещо хубаво, което автоматично ти дава и усета за по-добър социален статус. Другите образи са тези на децата. Невинността и ценността на този образ като асоциация с успех в живота са също успешна рекламна формула. Спортистите са другите рекламни трикови образи, които правят формулата на успеха примамливо достижима, въплащавйки тези характеристики в рекламирания продукт. Не бива да пропускаме и други стимулни фактори като цветове, звуков фон, символни детайли..., чиято интензивност, честота и ред други характеристики са оформили цяла научна сфера и изкуство в съчетанието им. В един момент се стига до парадокса, че рекламата може да задържи много по-активно вниманието ни от един филм. В това няма нищо учудващо-обществото ни е консуматорско и активно насочено към търсене на новото. Самата реклама е толкова мощна, че може да привлече рационалния и емоционалния, претенциозния и непридирчивия, скептичния и отворения тип потребител. Дали да се защитаваме от рекламата и как? В бързия ни живот без реклама не бихме били достатъчно информирани и конкурентни, а уж трудната ориентация в огромния рекламен поток има своята естествена регулация. Потребителите избират своя доминираща марка, свой приоритетен продукт, те знаят какво искат и неговата стойност. Затова е важно ние да използваме рекламата, а не тя нас.