Мобилен офис До къде стигаме в използването на модерните технологии и защо неусетно губим границата между личното пространство и това на работната ни заетост?

Мобилен офис Започвайки тази тема е необходимо да погледнем в съвременната офис среда и факторите, които ни карат да сме свързани все по-неразривно с мобилните технологии. В този смисъл съвсем логично ще търсим отговори на въпросите: До къде стигаме в използването на модерните технологии и защо неусетно губим границата между личното пространство и това на работната ни заетост? Kакво става с нас в тези случаи? Дали умеението да балансираме между личното и работата не е твърде изтощаващо? Съвременният офис е немислим без Интернет, без мобилни комуникации, факсове и куп други чудеса на технологичното развитие. Както всеки знае, те ни улесняват, пестят време, дават огромни количества информация, бързина на решенията, продуктивна активност... Какво става обаче в битката за все по-голяма оптималност в използването на информационите технологии? Имаме преносими, джобни компютри, служебни мобилни телефони...носим ги навсякъде и да имаме мултифункционалност и удобство. Всичко това променя ритъма на работа и живот. Той става още по-забързан и безкомпромисен. Можем да бъдем намеренипо всяко време и място, да пишем документи и да пращаме електронни писма дори и извън офиса.. Неусетно започваме да си носим работата у дома и да организираме там един микро офис сред личния си живот. Кое ни кара да стигаме до тази неотменима ангажираност? Конкуренцията, изискванията и като следствие, желанието ни за постижения, за успех и за приемане в ценно за нас място. Именно работата е тази ценност, която до голяма степен формира нивата ни на самооценка. В тази връзка, колкото по-добре и активно се справяме с всички свързани с нея и около нея фактори, толкова по-успешно ще градим и поддържаме позиции. Ето затова, ние все по-трайно имплантираме за себе си мишката, телефона, компютъра... Те са в мислите ни и в дейностите ни, когато шофираме, когато почиваме, когато сме в заведение.... Свидетели сме на една съвсем тривиална картина: човек, който върви по улицата, кара автомобила си и работи, говорейки по телефона, разрешава служебни проблеми, а после у дома продължава да се взира в монитора, доработвайки си. В един момент всичко това не е вече служебния ни живот, а прераства в част от личния. Възможността да си постоянно в течение на това какво се случва в работата, как се развиват ситуациите с партньорите.., дава спокойствие и контролируемост на ситуациите и средата. Така от една страна разтягаме времето и с това спестяваме малко от стреса, но от друга оставаме неудовлетворени от личния си живот. По този начин отново се трупат напрежение и тревожност, въпреки свършената работа. В тази ситуация много хора не си дават ясна сметка, защо всъщност се чувстват сами, въпреки, че привидно са успяващи? Стига се до един момент, в който работата става основното ни извинение, за отчуждението и чувството за самотност. Какъв е баланса между положителните и отрицателните страни на мобилността в работата ни? Както казахме, прекрасно е да имаш достъп до много информация. Това дава възможност да си подготвен и гъвкав, да си адекватен и развиващ се с това. На другия полюс, изземването на личното пространство от мобилния офис, формира един човек, живеещ с постоянно висок самоконтрол и отговарящ на поредица от рамкиращи изисквания. В крайна сметка това изтощава и ако няма място и начини да бъдем себе си, а не служителя, да имаме своето място, а не офис атмосферата, то съвсем логично следствие са умората, напрежението, дистреса и амортизацита. Как тогава да защитим себе си, най-грубо казано, от инвазията на Интернет и на всички останали преносими комуникации? Необходимо е поставянето на рамки, но тези рамки могат да бъдат успешно приети и приложими само след като сме спокойни за свършената си работа и когато имаме достатъчно положителни фактори, които да ни дърпат към развитие в сферата на личното и интимното. Факт е, че не малко хора мислят за почивка, докато работят и за работа, докато почиват. Така са в ситуации на полу работа, полу живот, полу удовлетвореност. Затова е необходимо да се научим да слагаме ясни граници и да формираме реални очаквания спрямо себе си и ситуациите. Тогава няма да имаме нужда да измерваме личностната си стойност с работата ни и ще си позволяваме време само за нас, необременено от работни ангажименти.