Имам проблем в общуването с момичетата на живо. Когато съм с някое момиче или в смесена компания съм много притеснителен, не знам какво да кажа и си мълча.

Здравейте! Имам проблем в общуването с момичетата на живо. Когато съм с някое момиче или в смесена компания съм много притеснителен, не знам какво да кажа и си мълча. Това е голям проблем за мен, защото ми пречи да си намеря приятелка, а вече съм на 24 години... В чатовете съм много по-общителен и на много момичета им е приятно да си пишем, но моя комуникативен проблем ме кара да отлагам и отказвам предложения за срещи. Има ли начин да превъзмогна тази моя стеснителност, да се се отпусна и да съм същия "свежар" и на живо? Всякакви съвети ще са ми от полза! Здравейте! Съвсем ясно е, че типът проблем, който споделяте е свързан със самочувствието и оттам със себепредставянето като форма на лична изява. Както знаем, неформалната комуникация обикновено е спонтанен акт на обмяна на информация, в който формираме представи за околните и за конкретен човек. В този смисъл липсата на активност, притеснителността и сковаността не ни позволяват да дадем правилна представа за нас самите и пречат на адекватното разшифроване на постъпващите обратни сигнали от събеседника ни. В резултат на това ние самите не се представяме добре, а и неможем да разберем как ни приема насрещния човек. Наред с това допълнително подсилваме негативните си изживявания от подобни ситуации като предварително експонираме отрицателни оценки на възприятието, спрямо нас. От това на свой ред притеснителността ни ескалира. Какви биха могли да са причните за това поведение? Естествено, типа възпитание, което не е наблягало на положителните ни черти, твърде взискателни и критични родители, прекалено защитена обстановка и селектирани контакти през детството..... Небива да забравяме и тийнейджърските години, които се отличават със засилено отдаване на внимание, спрямо външния вид и неувереност в личните способности като на базата на това се формира стеснително и дори непохватно поведение при общуване с другия пол. Ако тази тенденция не се преодолее успешно и не се придобие увереност с опита, то и на 24 и на 30г. можем да останем прекалено притеснителни в контактите си. Кои всъщност са страховете, които ни карат да се чувстваме неловко в ситуация на общуване? Това са например: как биха ни възприели другите, каква оценка ще ни дадат- на нас самите, на това, което казваме и правим, дали няма да сгрешим, дали пък няма да ни отхвърлят....? Всички тези опасения ни карат да бъдем пасивни в реалното и да се “тренираме” във виртуалното, с което донякъде успяваме да попъламе дефицитите си. Тук изниква една друга порочна зависимост, колкото по-дълго си стоим в нета, толкова по-нерешителни ставаме в живия контакт. Какво да направите тогава? На първо място използвайте положителните си преживявания и успеха от виртуалната среда. Те са показател, че сте приеман добре от момичетата и че сте способен да комуникирате “свежо”, както се изразявате, не само в мрежата. Тръгвайки към реалното общуване, не мислете непременно за впечатлението, което ще оставите, не търсете предварително формули за изказване и ситуации, с които да сте интересен. Не се страхувайте да покажете себе си такъв, какъвто сте в действителност-това дори може да е много по-привлекателно, отколкото постоянното премисляне и прикриване. Не е страшно да сме спонтанни, няма да направим грешка-напротив, ще поставим основите на реалното си представяне, а оттам и ще започнем да градим и самочувствие. Един от най-големите стресори в общуването с другия пол, а и по принцип е мисълтта, че можем да бъдем отхвърлени. В крайна сметка, ние не бихме могли да се харесаме на всеки-никой не е способен на това, така както и ние самите не харесваме всеки. Това обче не означава, че ако даден човек не ни хареса, то той ни отхвърля и ни омаловажава. Трябва да промените този тип мислене и да разберете, че получавайки определен отрицателен отговор, в каквато и да било ситуация при общуване, Вие имате късмета да намерите правилната посока за действие. Какво имаме предвид? Правилната обратна връзка ни дава много повече алтернативи за действие. И ако даден човек, било то момиче или момче, не ни харесва и е откровен със нас, ние самите можем да намерим път към други хора, да променяме поведението си и да се развиваме. Всъщност, успешното общуване се постига в самия процес на комуникацията. Колкото повече взаимодействия осъществяваме, въпреки задръжките си, толкова повече ще научаваме за хората около нас и за това в определени ситуации как да се държим и реагираме, а от тук ще дойде и сигурността и отпускането