Сексуални проблеми в двойката, възникнали в следствие на невъзможност за зачеване (анализ и заключения на психотерапевтите от www.e-therapybg.com )

Ще започнем като начало с няколко думи за депресивните състояния, тъй като те са факторът, който до голяма степен обуславя и пълноценното или непълноценното полово общуване в двойката. От досегашните заключения въз основа на наблюденията и анализите направени от около 90 сесии с жени от “зачатие”, както обобщихме в предишния си материал, едни от основните белези са самоизолацията (самота и социална изолация), несигурността в очакването на житейската промяна с раждане на дете, страха от повторяемост на негативно събитие и фиксиране в една идея, малоценностни чувства и чувства за себеподценяване (не съм като другите жени), обезкуражност, витална подтиснатост, разколебаност, чувство за вина и песимизъм. Резултатите от тестовете също показват една тенденция с депресивни симптоми в 100% от жените. За това огромна роля играят емоционалните състояния и преживявания. Отричането и подтискането на дадени емоции, особено като гняв, страх, мъка и негодуване, усилват тази депресивна обусловеност като черта на основното настроение. Повечето хора, които са сколонни към депресия вярват, че е важно да ги смятат за добри и симпатични. Перфекционизмът също често е елемент на този вид “темперамент”, защото перфекционистите намират за непоносима мисълта хората да открият, че нещо им липсва и да ги критикуват за това. Това есетствено с пълна сила рефлектира и върху личния и интимен живот на индивида. Той става непълноценен в общуването си и се фиксира върху определена идея, която го отдалечава непрекъснато от реалността и адекватното възприятие на обектите и живота изобщо. Един от основните симптоми на депресията е липсващото желание за сексуално общуване или изобщо потребността от такова. И ето го омагьосаният кръг: Вие сте зависима точно от тази ваша потребност, за да осъществите или да вървите по пътя към реализирането на тази Ваша цел. Тук можем да говорим за две категории: жени, които са успели да запазят пълноценно половото си общуване и не са го превърнали в самоцел за зачеване. Те са около 50% от жените и жени, които са разрушили емоционалната близост или са на път да го направят поради прекаленото дълго очакване или разочарование от неуспешните опити да имат дете, както каза една клиентка: “мисля си, че няма смисъл от секс, след като не можем да имаме дете”. В този анализ ще акцентираме вниманието си на жените, които са със сексуален дискомфорт в половите взаимоотношения (това е началната степен на половото разстройство, което се характеризира с липсата на сексуална удовлетвореност вътре в самата двойка или при единия от партньорите) или полова дисхармония (несъответствие в сексуалните желания или наличие на такива между партньорите). Сексуалността е само един аспект на междучовешките взаимоотношения. Сексуалните разстройства трябва да се схващат като израз на нарушени взаимоотношения по принцип, а не само в сексуалната сфера. Центърът на сексуалното поведение на полово зрелия човек е коитусът (копулацията). Нормалното сексуално поведение се формулира така: Нормално е всяко коитално общуване с хетеросексуален партньор при условие, че • Може да се осъществи оплождане; • Никой от партньорите да не страда и да не бъде увреден. Проблемът, който се формира при 100% от жените, използвали психотерапевтичните сесии, се гради изключително върху базата на първата подточка и това обуславя и създава възможност за развитието на негативни нагласи и себевъзприятия. Оттук и последващите разстройства в половото общуване в двойките при 50% от жените. Тук вече говорим за ситуационни полови растройства, които са обусловени от патогенно възникнали ситуации, извън които половата дейност е била нормална. Самите те се делят на две подгрупи: първични и вторични, като нашите клиентки се вместват в първичните (париопатиите). Париопатиите от своя страна се делят на физиологични полови реакции и психични полови реакции. Психичните полови реакции са проблемите, възникващи в половото общуване на жените с проблемно забременяване. Диспареуниите са разстройства поради несъгласуваното полово взаимодействие в осъществяване на самото полово общуване и те произтичат най- вече от “позата”, която трябва да заеме жената, за да може да се осъществи зачеване, въпреки лошата техника на самото сношение. На заден план остават взаимното желание за интимен контакт, импулсивността, която е в основата на чувствеността и порива да се насладиш на присъствието на човека до теб. Половото общуване в двойката се превръща в гимнастически упражнения или само във физичен акт на съвкупление. Това в един момент отдалечава емоционално и еротично партньорите един от друг и всъщност толкова желаната цел се превръща в бариера за осъществяване на самата себе си: “следващият път няма да го допусна, няма да смятам дати, овулация и т.н.” Дисгамиите са другия фактор провокиращ появата на половите разсртройства. Те се появавят след диспареуниите и се характеризират с несъгласуваност в половите взаимоотношения в двойката заради липсата на еротичен резонанс и взаимно влечение, както и изтиване на чувствата, влечението и пр. Важно е да се осъзнаят на време възможностите за възникващите полови разстроства, тъй като те лежат в основата на здравото семейство, тук ще цитираме: “Ами да си призная, като решихме да правим бебе, емоционалната ни близост като че ли изчезна, след 2-3- месеца дори загубих удоволствието, но после реших, че няма смисъл да провалям най- хубавото, което имам- семейството си”. Нали за да се съдаде едно бебе или да се отгеда дете, е необходима любовта и желанието на двамата родители, ако в процеса на осъществяване на тази цел се загубят най- ценните взаимоотношения в двойката като привързаността, доверието, удоволствието от присъствието на партньора, от подкрепата в трудните житейски кризи и ситуации. Какъв модел на поведение и каква семейна атмосфера всъщност ще предложим на подрастващият човек? Обърнете се и погледнете в емоционалният си живот, той ще Ви научи как да преразгледате миналото си не само от рационалнана същност на физиката, как да вдъхнете отново живот на настоящето и по този начин да пренасочите бъдещето си в желаната от Вас посока.