Започнах работа преди няколко месеца, която е свързана с поемане намного отговорности и стрес......

Започнах работа преди няколко месеца, която е свързана с поемане на много отговорности и стрес. В същото време е комбинирана със застоял начин на живот, тъй като на практика през деня стоя на едно бюро. Стресът се увеличава постоянно, а в същото време и килограмите. Ставам все по-нервна, държа се рязко с хората, които обичам, често ги наранявам поради нервите, които се стоварват върху мен много силно. Вече виждам в какво се изразява стресът, въпросът ми към вас е, има ли начин да го потискам? Няма начин да избягам от живота и задълженията си, но има ли начин да се настроя вътрешно по такъв начин, че да приемам по-леко стресовите ситуации? С поздрави, Мирела, София Здравейте Мирела! В състоянието, което описвате има съвсем закономерна комбинация от факти, която е продуцирала стреса у Вас. На първо място това е започването на нова работа. За няколко месеца адаптационните Ви способности са били впрегнати максимално, което изисква мобилизиране на голям обем психически ресурси. В такива моменти без разтоварване и отработване на стресовите ситуации няма и добър изход от негативните емоционали напластявания. От друга страна носенето на много отговорности е свързано с поддържане на високо ниво на съсредоточаване и постоянен режим на готовност за вземане не решения и действия. Рано или късно това отново води до голямо напрежение, въпреки удовлетворението от постигнатите успехи. Организмът ни реагира индивидуално на подобни стресогенни фактори. Когато обаче и физиката е подложена на неестествен режим с малко движение, както споменавате, то възможностите за туширане на напрежението остават много малко. В резултат на всичко това се напластява умора, която води до споменатите от Вас, неприятни реакции, спрямо близките Ви. Механизмът, по-който действа тя е съвсем прост, но и трудно разбиваем. Вие полагате завидни усилия на работното място, борите се с много изисквания и отговорности и правите това с удържане на висок самоконтрол. Като следствие психиката Ви се изтощава и закономерно си търси пробойна, от която да изпусне парата. Това става в средата, която позволява да снемете самоконтрола без да последват необратими за момента последствия. По този начин внасяте един порочен “баланс”, който води след себе си до наслагване на напрежение във всички сфери на живота Ви. В тази връзка, колкото по-дълго продължават стресовите изживявания, толкова по-вероятно е те да прерастнат в дистрес, от който много по-трудно се излиза. Oсновно правило е, че стресът не се подтиска, а е нужно да се лекува с правилно поведение и формиране на нови положителни нагласи. Затова на първо време използвайте най-тривиалното напътствие в тези случаи-намерете време за спорт и приятни изживявания. С времето ще трябва да свиквате и с мисълтта, че не сте безпогрешна. Много по-важно е когато носим отговорности да съумяваме да предвиждаме развоя на събитията и да правим правилни преценки. Това се учи с времето и ще стане част от ежедневните Ви рутинни работни задължения. Сега както казахме сте в период на адаптация и заедно с това изграждате позиции и имидж в работната среда. Затова не се пришпорвайте и не се плашете от грешките-те учат. И накрая, но не и като последна препоръка-експлоатирайте самокритичността с мярка. Тя е хубав личен барометър, но когато е подплатена с много изисквания за безпогрешност може да ни доведе до липса на вяра в собствените ни способности и с това да породи още по-големи нива на стрес. Позволявайте си малко глезене-всеки си го дължи, то е част от себеуважението.