ХАКЕРИТЕ

От доста време размишлявам върху това и реших да ви попитам Вас. Ще се радвам да прочета някакви коментари. Та бих искал да Ви попитам: какво Ви е мнението за хакерите? На какво според Вас се дължи желанието за “хакване” и стремежа към усъвършенстване в тази област? Мислите ли, че е някаква форма на избиване на комплекси? CHAOS Въпросът, който сте задал, наистина е доста актуален в настоящият етап на развитие на информационните технологии. Темата е голяма и обширна, има спорни пунктове в нея, но ще се опитаме да бъдем максимално обективни в отговора си. Първо да изясним корена на думата хакер: hack (англ.)- разбивам, разтрошвам. Тук ще цитираме легендарното есе на Eric S. Raymond : “Хакерите решават проблеми и са съзидатели, те вярват в свободата и доброволната взаимопомощ. Има и друга група хора, шумно наричащи се хакери, каквито не са. Тези хора (предимно младежи от мъжки пол) пробиват компютърни или телекомуникационни системи. Истинските хакери наричат тези хора "кракери" и не желаят да имат нищо общо с тях. Повечето истинските хакери считат кракерите за лениви, безотговорни и не особено умни. Това, че човек е способен да разчупи система за сигурност не го прави хакер, както и умението Ви да електрифицирате автомобила си не ви прави автомобилен инженер. За нещастие много заблудени журналисти и писатели използват думата "хакер" за определяне на кракери и това действа безкрайно раздразнително на истинските хакери. Основното различие е в следното: хакерите правят нещата, а кракерите ги развалят.“ На основата на това определение на понятията ще направим и коментарите, които очаквате от нас. А те опират до две тенденции в живота на човека – да създадеш или да разрушиш. Фройд ги нарича “Ерос” – любов и “Танатос” – смърт, но честно казано, каквито и термини да използваме, истината е една – съзиданието е много по-трудно от разрушението или както обичаме да казваме ние – психолозите – насила можеш да навредиш, но насила не можеш да помогнеш… Така че, дали ще говорим за “хакери” и “кракери” или за художници и фалшификатори, логиката е една и съща. Е, реалностите се различават по актуалността и “икономиката” на въпросите към настоящия момент. Интернет пространството, забранените плодове, които струват толкова скъпо, съотнесени към доходите и респективно интелектуалните възможности на младите специалисти по информационни техонологии дават една почти романтична светлина на “българските” кракери. Почти ни умилява ролята на един “мрежови Робин Худ”, който с ум и безсъние достига до софтуер, с който да се развива и напредва в професията…., до интернет връзка, която не може да си позволи, а му помага да става по-добър в областта и да допринася за развитието на продуктите… Да, но смятате ли, че има “благородна” лъжа и че непочтеността не се заплаща по един или друг начин?… Подготвихме този материал по-бавно от обикновено. Защото чакахме да влезем във връзка с реален хакер/кракер, който да има доверието да ни опише емоциите и преживяванията си по време на тази “дейност”. Ще ви цитираме описанието му: “prekarwash ogtomno kolichestvo wreme dokato namerish dupka i se nabutash ottam sled towa se opitwash da namerish i drugi, za da pridobiesh administrativni prawa ogromno kolichestvo wreme i usiliq ne qdesh ne piesh ... samo pishesh sled kato si vutre ... prosto si na vurha sled kato si vutre ... prosto si na vurha spish 2-3 dni sled towa zapochwa straha dali ne si ostawil sledi po koito moje da te hvanat dali veche ne sa te hvanali pochwash da treperish dali nqma da potropat na wratata ti sled malko? jiveesh taka okolo polovin godina ... i posle cqlata natrupana psihicheska tejest ne ti pozvolqwa da go naprawish otnowo :-) neshto ot sorta e! Попитайте себе си колко ли време трае да си “на върха” на фона на безсънието, страха, мисълта за “следите”, тропането на вратата и целия този живот “около половин година”, в случая… Сега да отговорим конкретно на въпроса Ви дали това не е някаква форма на “избиване на комплекси”. За чувството за малоценност, което е вродено във всеки един индивид, може да се говори много. Компенсаторният механизъм е волята за власт и налагането на собствената индивидуалност над другите. В предишния брой коментирахме ревността – също продукт на малоценности изживявания. Вижте колко различни механизми има в човешката психика, а колко еднаква “почва” ги поражда…? Това, че някой се стреми към развитие на всяка цена, не означава “избиване на комплекси”, по-важно е какви методи използва за това и как се налага с тях в обществото и социалната среда, с какво е полезен и какъв принос има със знанията си. Да не споменаваме колко гениални хора са обявени за тирани, защото са ползвали знанията си за користни цели - тук вече можем да говорим за компенсиране на чувството за малоценност с власт, дадена от знания. Всеки един човек, който има реална самооценка за себе си, сигурен е във възможностите си и знанията си, може да се самодокаже и наложи сред другите с подобни интереси. Той знае, че няма от какво да се страхува, и че не е необходимо да върши злини, за да бъде забелязан. Отделен е въпросът колко много трудности в индивидуалното си развитие среща младия човек. Те го “смачкват” и в несигурността си той започва да се крие зад анонимността, непозволените методи и “надничането” във виртуалния живот…Какви са последствията? Самотата в миговете, когато си “на върха”, неспособността да застанеш “очи в очи” с предзвикателствата на реалния живот, неспособността да тръгнеш открито срещу трудностите и да бъдеш себе си… Ще завършим с въпроса Ви : “На какво се дължи желанието за “хакване” и стремежа към усъвършенстване в тази област?” Отговорът може да бъде Eric S. Raymond - “Хакерите решават проблеми и са съзидатели, те вярват в свободата и доброволната взаимопомощ… хакерите правят нещата..” Е, добрата новина е: “ Хакер, твоето бъдеще е в твоите ръце”.