Change Language

Притеснявам се за моя син. Той е на 12 години, но има много познанства, които савиртуални, а както разбирам, не са само мрежови...........

Здравейте! Притеснявам се за моя син. Той е на 12 години, но има много познанства, които са виртуални, а както разбирам, не са само мрежови - понякога прерастват и в реални. Знам, чеконтактува по интернет с много хора и не съм сигурна на каква възраст са виртуалните му приятели и доколко този вид общуване няма да навреди на социалните му контакти в реалния живот. Какво е вашето мнение по тези въпроси? Здравейте! Синът Ви е в един особен възрастов период. Всеки родител се ужасява от това, което го очаква, когато детето стане на 12,13, 15г. но много често забравяме кои са главните потребности и доминанти на децтата в този период. Казваме това, тъй като въпросът, който задавате е пряко свързан именно с нуждите на децата. На тази възраст момчетата и момичетата имат поведение, свързано с потребността си от приемане в дадена група, от формиране на самочувствие сред връстниците си и от стабилност в отношенията си с тях. Това ги прави по-уверени в себе си, формира у тях по-богат опит при общуване и до голяма степен тушира затвореността, която често се появява в тази възраст. Ето поради тази причина основните значими хора за децата в по-късната училищна възраст са техните връстници и хората, които представляват пример или модел, който влиза в рамките на правилата за общуване в тийнейджърските групи. Всичко споменато до тук съвсем логично може да се намери в Интернет. Когато синът Ви влиза в мрежата той става по-различен-освободен, сигурен, със самочувствие, което може би му убягва в реалното, поради физиологичние промени, които бавно, но неизбежно стартират и поради присъщото за възрастта по-агресивно, но и защитно поведение при общуване. Обикновено в нета децата са много по-контактни и духовити, отпадат много от правилата за общуване, които се съблюдават в реалното. Да не забравяме, че пак в нета едно момче много по-лесно може да общува с момичета, които са главаната пречка за спонтанността в живия контакт. Вярно е, виртуалните контакти крият много рискове, осбено на тази крехка възраст, когато и манипулирането става много лесно. За съжаление Вие не бихте могъл/а да шпионирате контактите му или да ги забранявате. Това би дало по-голям тласък на желанието му да общува в нета. Много по-добре е да разберете кое е интересно в тези хора, какво научава от тях, в какво си допадат....... Това не е задача, свързана само с виртуалното общуване, това е начин да опознаете развиващото се дете, което тепърва ще формира нови възгледи за света около себе си. Ако съумеете безконфликтно да сте в течение на това, което го вълнува и да го подкрепяте, то мрежовите му познанства няма да са толкова неизвестни и неконтролируеми. Що се отнася до преноса на виртуалните познанства в реалното, то отново няма начин да наложите контрол над тях. Това ще значи да програмирате тотално и авторитарно всеки отрязък от деня на детето, а това рано или късно води до крайно негативни поведенчески реакции от негова страна. Вместо това бихте могли да допуснете по-близко тези познанства като каните приятелите му у дома-така в небрежна форма ще се запознаете с тях, но без да им се натрапвате. И накрая: виртуалното общуване е неизбежна част от живота ни. То може да ни направи по-отчуждени, може да ни накара да бягаме от реалните контакти, но само при положение, че зад него стоят други личностни проблеми, с които не можем да се преборим сами. Тогава нета играе ролята на параван, зад който се крием и място в което се опитваме да живеем друг желан живот, който ни е непосилно да постигнем в реалното. Във всички останали случаи, Интернет може да бъде активатор на отвореното поведение, да ни свързва с приятели, да ни помага да научаваме много нови неща, включително и за това как да контактуваме по-пълноценно в ревалното. Както не веднъж сме казвали: нета би могъл да е прекрасен тренажор, след който да влезем по-уверени в “живия живот”.