Change Language

Следя отдавна вашата рубрика и се престраших да задам въпрос и аз. Имам приятел, с когото вече от 1 година живеем заедно.......

Здравейте! Следя отдавна вашата рубрика и се престраших да задам въпрос и аз. Имам приятел, с когото вече от 1 година живеем заедно. През деня и двамата сме на работа, но комуникираме по ICQ през цялото време. Говорим си много добре, но вечерта, когато се съберем заедно, комуникацията ни куца и ако започнем да говорим, се изнервяме и понякога стигаме до скандали. Сякаш най-добре комуникираме чрез интернет, а не на живо. Това ме притеснява и се чудя каква може да бъде причината за това С поздрави, Лина Здравейте Лина! Въпросът Ви фокусира една тема, която все по-често притеснява хората, които се запознават или общуват чрез Интернет. За почти всички важи един и същ проблем: когато си разменят реплики в мрежата, те смятат, че се познават, спокойни са и открити, но когато взаимодействието премине “на живо” изведнъж ситуацията става коренно различна. Не рядко има недоразбрани думи, притеснения, колебания-дали да кажем едно или друго и по какъв начин да го кажем... Защо се полуава този парадокс и вместо хората да стават по-близки в прекия контакт, те се отдалечават и комуникират с повече перипетии? Както не веднъж сме говорили в тази рубрика, мрежата има специфично влияние върху комуникативните умения на човек. Това се отнася и за хора, които се познават в реалното и дори имат връзка помежду си. Когато стоим от едната страна на кабела и изписваме своите мисли, ние малко или много ги коригираме-поправяме едно, изтриваме или добавяме друго.. така в много случаи изпращаме информация, която се възприема по-лесно. Друг фактор е способността да се отпускаме и да изразяваме много емоции по-смело в нета, отколкото в реалното. Сякаш, когато човекът не е срещу нас, по-малко се боим от реакциите му и по-лесно се решаваме да казваме неща, които бихме премълчали, ако сме очи в очи. Когато този процес е двустранен общуването наистина изглежда пълноценно. Всъщност, на живо има един внушителен набор от жестове, интонации и мимики, които могат да играят както поясняваща и сближаваща роля, така и да пораждат неразбирателство и дистанция. Това, което не виждаме в ICQ, може да ни помогне да бъдем по-отзивчиви, понякога по-малко мнителни и обидчиви. Писмената форма като че ли помага на човек да влага повече разум и разбиране спрямо събеседника си. Естествено и във виртуалните комуникации има много емоционалност, а когато говорим за негативни моменти, в които хората спорят, то можем да изведем една основна разлика между общуването в нета и това на живо: Самият факт, че трябва да изчетем идващите от другия реплики, автоматично ни помага да го разберем по-добре. В прякото общуване, когато има дразги, хората често се прекъсват, ръкомахат имат по-импулсивно поведение. Това пречи на ефективното общуване и взаимното разбиране. Ето затова много хора като вас общуват по-леко и удовлетворително чрез електронните средства. Та като се замислим дори и телефона ни улеснява, когато имаме да казваме нещо или да разрешаваме проблем. По този път двамата с партньора Ви сте пренесли пълноценното общуване на друга плоскост. Сега трябва да го върнете отново в стартовото му положение, но плавно и постепенно. Спомнете си как започнахте да говорите повече в ICQ, кои неща предпочитахте да казвате имено там и защо? След като в преките си контакти имате напрежение обсъдете тази ситуация първо в Q-то, а след това и “на живо”-вижте разликите и ще усетите кое действително ви пречи и кое не успявате да направите? Освен това вие сте в период, в който след първоначалното нагаждане един към друг, започват да се показват повече или по-малко скрити страни от характерите ви, затова бъдете търпеливи. Ако трябва нарисувайте си виртуалните емотикони и си ги показвайте при всеки момент, в който усетите, че ситуацията излиза от контрол?