Здравейте, пиша ви по повод един мой стар проблем. От детските си години общувам с две момичета, с които израстнахме заедно, заедно ....

Здравейте, пиша ви по повод един мой стар проблем. От детските си години общувам с две момичета, с които израстнахме заедно, заедно ходихме на училищe и правехме почти всичко заедно. Уви, по някое време пътищата ни се разделиха, започнахме да се интересуваме от различни неща, да харесваме различна музика и книги. Не сме се чували няколко години. Иска ми се да се върна и да възобновя приятелството си с тях, но ми е неудобно да им звъня или дори да им напиша имейл.Посъветвайте ме, има ли смисъл да се върна към тях отново, след като пътищата ни са се разделили толкова, или трябва да забравя този момент от живота ми. Знам, че ако те ме потърсят ще ги приема с отворени обятия, но не знам те как ще се почувстват. Здравейте! Във всеки етап от живота приятелствата ни дават пълнота, карат ни да се чувстваме значими, приети и свързани с другите. Особено детските приятелства, които са положени на чиста и безкористна основа-затова са и най-ценните за много хора. В по-ранните си близки отношения сме откривали много от нюансите на междуличностното общуване-радост, очакване, споделеност, гняв,обида.... Тогава тези емоции са били чисти и неподправени. Първите ни приятелства имат и роля в откриването на новото около нас, във формирането на вкус, мнения та дори и на нагласи. За съжаление не е рядкост тези приятелства да остават назад във времето, изместени от ежедневните грижи, нови стремежи и среда. Всъщност, твърде много хора се сещат за тази дружба, когато са имали по-щастливи дни, по-малко проблеми и по-наивен поглед към бъдещето. Често се чудим кое ни е пречело да съхраним близките си отношения и защо сме позволили да се отчуждим? Факторите са много: преминаването към други приоритети, намирането на нови хора, свързани с новите значими фактори от живота ни, та дори и както казвате различната музика и книги. Но дали всичко това е достаъчно, за да забравим нещо, което е било ценно за нас? Щом като на един етап от живота си искаме да намерим отново това приятелство, щом като то ни липсва, значи имаме още какво да дадем и да изживеем с тези хора. От такива взаимоотношения почти винаги остава топлото чувство, спомена за близостта и всичко, което е било в основата на тясната връзка. Затова няма нищо по-хубаво от възобновяването на тези отношения. И тъй като, колкото и близки да сте били преди, сега времето е разделило позициите и оттам опознаването ви в сегашния ви облик. Така че е естествено да имате резерви как ще се приеме поканата от Ваша страна за възобновяване на връзката помежду ви. Какво да направите тогава? На първо място, имайте положителна нагласа за техните отговори. Те може би също са на Вашето мнение и биха искали да възродите приятелството си. Щом като Вие сте готова с “отворени обятия да ги приемете”, защо и те да не са на същото мнение? Така че, за да не се притеснявате и в същото време, за да не изисквате незабавен отговор, може би е по-добра не директната форма на и-мейла. Така те ще имат свободна воля да отговорят, без да бъдат притеснявани. Що се отнася да това-“има ли смисъл да се върна към тях отново?”, то зависи от това какво очаквате. Всъщност, това няма да е връщане, а обновяване и развитие на отношения, които имат добра основа. Естествено, те няма да са съвсем същите, но биха могли да преминат в много по-пълноценна насока. В крайна сметка приятелствата са едно от ценните неща в живота, за които трябва да се грижим и да пазим. Успех!