Резултати, анализи и обобщение на проведената благотворителна онлайн психотерапия от www.e-therapybg.com и в. “Монитор” за Коледа

В продължение на месец и половина от средата на декември 2003г. До края на януари 2004г., психолозите от www.e-therapybg.com проведоха 430 сесии с над 260 потребители на възраст от 16 до 52 години. Огромната активност на читателите на читателите на в. “Монитор”, както и денонощната работа на психолозите от сайта позволиха да се натрупа емпиричен и изключително достоверен материал за характера на психологическите проблеми на хората потърсили помощ. От всички потребители, влезли за решаване на даден проблем, 60% бяха от женски пол, което до извесна степен демонстрира по- активно търсене на външна помощ у жените. Дялът на мъжете в този период от работата на сайта е 40%, което може да говори за известен страх у мъжете да афишират слабост. Тук бихме искали да отбележим една по нататъшна тенденция, която се прояви след приключване на благотворителната ни акция. Интересен е фактът, че през следващите месеци за платена психотерапия часове запазваха 90% от потребителите- мъже. За нас това е израз на по- осмисленото решение у мъжа за търсене на професионална помощ и съответно за по- добрият резултат у тези клиенти. Все пак ако се върнем на проблемите от “коледния” период като цяло в проблематиката доминират личностните проблеми, които са 55% от всички останали. Характерно за тези проблеми, е че те на пръв поглед се отключват от някакво събитие- смърт, загуба, стрес, проблемна ситуация за вземане на решение..., но всъщност са дългогодишен “товар” на личността и нейното формиране през годините. Тук се наблюдава доста ярко една особеност- 80% от всички личностови проблеми се изявиха у жените потребители. Това може да е резултат от факта, че мъжете обикновено потискат до крайност дадена лична грижа и тръгват да я решават едва когато тя стане нетърпима. В този смисъл мъжете са “верни” на един обществен модел, който изисква от тях външен израз на сила и съответно води до страхове от визуализация на мъжката слабост. Останалите типове проблеми, които се срещаха в работата се отнасяха до състояние на тревожност, различни видове фобии и междуличностни проблеми. Тук дялът на мъжете е убедително по- висок от този на жените. Тревожните състояния са с превес с 60% у мъжете, влезли в сайта за консултиране, спрямо 40% от жените. В междуличностната проблематика афиширането на проблем е с превес със 70% у мъжете срещу 30% у жените. Съответно фобии- 60% мъже спрямо 40% жени. Тези резултати могат да са следствие от закономерност, която произтича от задръжката на решаването на личностни проблеми, които от своя страна на по- късен етап прераствам в междуличностни проблеми, изразена тревожност, фобии. Друг характерен момент в работата с клиентите от този период са възрастовите граници и особености. От всички жени 70% са на възраст от 20 до 40 години. Привлизително 20% от нежния пол- на възраст от 16- 20 години и само 10% над 40 години. При мъжете тази статистика е съответно 60% от всички на възраст от 20 до 40 години, около 25%- над 40 години и останалите 15 % най- младите от 16 до 20 години. Тази извадка от своя страна показва, че жените много по- рано започват търсенето на разрешаването на даден проблем, докато мъжете търсят сами решението или смятат, че нямат нужда от психоинтервенция в по- младите си години, докато на по- късен етап не осъзнаят дълбочината на проблема, който междувременно е преминал на много по- сериозно равнище. Ще се опитаме да дадем идея за най- често излизащите проблеми по пол и възрастова група. Жените на възраст от 16 до 20 години имат най- често проблеми, свързани с партньора или така да се каже затруднения в общуването с него, които са породени най- вече от неувереност в такива контакти. Другата линия на проблеми за тях е свързана със семейната среда и конфликтите в дома. За групата като цяло трудностите се коренят в несъответствието между биологичната зрялост и социалната незрялост, които водят до инфантилност, социална зависимост и емоционална лабилност. Що се отнася до тази възрастова група при момчетата то проблемите са аналогични, но има и една особеност, свързана с по- изявеното себедоказване по линията на социалната роля. Като обобщение за тази възрастова група можем да кажем, че младежите срещат огромни трудности в търсене на своята идентичност, характерно за тази възраст. Причините се коренят както в неадекватния към реалностите модел на родителите, така и в неадекватните изисквания на наложения в съвремието идеален модел. Най- голямата възрастова група е извадката на жените от 20 до 40 години. Тук най- често изникват проблеми, свързани с партньорството и невъзможността за осъществяване на обратна връзка в двете страни на общуване. Много е характерно желанието за “идеална” подредба- супер дом, съпруг, работа, дете. Абсулютизирането на “идеалния Аз” у жената в тази възраст, както и поставянето на изисквания за перфектно справяне на всякъде,” заключва” способността и за спонтанност и близост и в гоненето на тези цели я отдалечава от нормалните междуличностни взаимоотношения с партньора. Жените в тази категория идват и с въпроси, свързани с трудовата реализация и необходимостта от смяна на работата и евентуалния стрес от това. Характерно за всички тях е неудовлетвореността, както и водещата до това негативна самооценка и негативно себевъзприятие. Много важно е да се очете, че хипербулизирането на социалното справяне у жените е компесаторен механизъм спрямо невъзможността или страхът от междуличностно обвързване. Не са редки и случаите на повишена тревожност или фобии, породени от травмачтични изживявания или от “пресата” на дадена негативна ситуация, в която жените са били принудени да живеят дълго. Много е актуален и въпросът за изкривеното себевъзприятие, плод на насадена с годините автомалоценност- от семейство, значими близки, среда и т.н. При мъжете в тази възрастова извадка доминира невъзможността да изграждат хармонични междуличностни взаимоотношения. Тя добива израз в афиширане на проблеми като: нетърпимост към колеги, близки, ревност към партньорката, трудност да се сдържат агресивните импулси към околните и т.н. Всички тези изяви в основата си са породени от силното желание за себеналагане и от един допълнителен фактор- “робуването на идеални характеристики”. Хоперболизирането на тези идеални характеристики у мъжете съвсем естествено довежда до чувството им на малоценност, което поражда ревността и трудното сдържане на агресивният импулс. Отключени веднъж, тези девиации на личността повличат след себе си следващата крайност- чувство на вина и безсилие.