Синът ми, който е на 17 години има компютър, връзка към Интернет и това явно му е напълно достатъчно....

Здравейте! Синът ми, който е на 17 години има компютър, връзка към Интернет и това явно му е напълно достатъчно. Рядко излиза с приятели навън, през повечето време си е в къщи и стои пред компютъра. Понякога се заключва в стаята си и не иска да излиза. Чувствам, че не е щастлив и търси щастието си в интернет. Това обаче не му помага... Все по-често е раздразнителен, понякога става и агресивен. Имам чувството и че се изолира от своите приятели, които вече рядко го търсят у дома. Какво да направя? Има ли начин да стигна до причините за неговия проблем и да го стимулирам да излиза повече и да не загърбва реалния живот? Не вярвам виртуалните му контакти да му помогнат.... Силвия К. Здравейте Силвия! Напоследък доста често чуваме:детето ми не мърда от компютъра, забравя да учи, не излиза, иска само да играе, да съфира в нета, не говори с нас, не общува....Като че ли това е електронна пандемия, която поразява тийнейджърите. Много сме говорили тук в тази рубрика за възможностите на Интернет и за това, което той представлява за всеки един потребител, за способността му да е безкрайно пластичен, според потребностите на човека, сърфиращ из неговата необятност. Няма да се връщаме пак на тази тема, въпреки, че тя ще даде до някъде отговор на Вашия въпрос. По-скоро е нужно да погледнем какво става в мислите и душата на едно 17г. момче, сраснало се със своя компютър. В тази възраст се преминава през един от най-тежките и значими за развитието ни периоди. Оформя се идентичността с всички нейни сложни детайли. Точно това провокира прословутата критичност на младите, но тя не е насочена само навън към другите като агресия, но и навътре като лично нехаресване. Именно на 16,17г. децата ни се чувстват най-неуверени и често изкривяват в тази си неувереност собствените си постъпки, възможности и визия. Ето това е една от причините, поради която много тийнейджъри се затварят и от общителни и усмихнати деца се превръщат в “темерути”, които са имплантирали за ръцете си мишката и клавиатурата. И как не като чрез тях те успяват да дръпнат завесата към един друг свят. Там са тези, които искат да са-хубави, уверени, всеможещи... Въобще образите могат да се менят според случая, според очакванията, според личните и чуждите потребности. В реалното това е трудно да се прави от един човек, който все още не знае какво може, не се харесва особено и доста често има пред себе си къде къде по-добри и лустросани примери. Така че, заключвайки се в стаята си, Вашият син бяга от всичко, което не му харесва, но все още няма нито сили, нито възможности, нито знания да промени. Точно това безсилие го прави и раздазнителен, когато е далеч от компютъра си-кой обича да е слаб, когато трябва да е вече пораснал мъж. И като казваме мъж-за всяко момче на неговата възраст е съвсем естествено да търси одобрение в очите на момичетата и близост с тях. Интернет дава много добри възможности за това и може твърде добре да запълни дефицитите от познанства, особено за по-стеснителните и безопитни тийнейджъри. От друга страна в този период от живота приятелския кръг е от огромна значимост. Приятелите са част от нашата идентичност, защото се очаква да имаме сходни итереси, вкусове, разбиряния...Така че, какво може да накара един млад човек да започне да страни от компанията си, точно във възрастта, в която приемането в дадена група е твърде важно? Именно разминавянията в интересите-чувството, че изостава или избързва, спрямо тях, усета, че не го разбират или че отхвърлят интересите му. Всъщност, списъкът с проблемите може да бъде продължен, но много по-важно е Вие да намерите път към сина си. Да поговорите, но само когато е съгласен, за това как се възприема самият той, как разбира щастието, какво го вълнува, какво търси...? Не очаквайте веднага да сподели всичко с Вас, още повече, че се е отдръпнал и затворил, но ако съумеете поне от части да получите яснота по тези въпроси от него, без да му давате наставления и да го порицавате, ще сте разбрала и реалните причини за поведението му. В крайна сметка не забравяйте, че виртуалните запознанства могат да прераснат в реални и това може да помогне да се преодолее изолацията.