Ревността – чувството, което само нахлува и пречи на разума!

Ревността – чувството, което само нахлува и пречи на разума! Чувството, което убива любовта и пред което сме “безсилни”... От къде идва ревността? Човекът ежедневно се сблъсква със ситуации, в които се нарушават неговите лични територии и борбата за опазване на “своето” е актуална във всеки един момент от неговия живот! Ревността е много често срещано емоционално състояние, което измъчва чувстващият го и хората до него. Какво е тя и от къде идва, защо е толкова мъчителна – как така когато ни обхване, идват безсънните нощи, съмненията, обвиненията, пререканията......какво става с нас? Всъщност ревноста има множество компоненти, които са съставна част от индивидуалната структура на личността. Ревнуващият носи в себе си една изградена с години несигурност в собствената си значимост и постижения.Той постоянно се сравнява с дадена норма или стандарт, с някакъв идеализиран образ, който носи в себе си .А точно този образ е застрашителят и точно той води до загубата на себеувереността. Стремежът към този идеал, натъпкан с невъобразими завишени характеристики, води до перманентна нужда от изпитване на личното чувство за превъзходство, което се стоварва върху близкия човек. Ревнивецът се съревновава с този супер - образ и е вкопчен в капана на емоционалната зависимост – мисли, че като отхвърли всичко чуждо и неподходящо, ще се освободи от тягостността на чувствата си. Тази вътрешна борба формира негативното себевъзприятие на индивида, с което той се бори търсейки постоянно одобрение и изграждайки в мислите си една крайна хиперболизирана привързаност, която не желае да отстъпи на никой - брани я със “зъби и нокти”. Така постепенно се появява агресията, собственическото третиране на партньора, неразбирателството и недоверието в междуличностните отношения и всичко с огромното желание да се контролира човека до теб, ситуациите и целия съвместен живот. А какво се крие зад тези изяви? Както казахме една силно изразена себенеувереност, идваща от криво оформена самооценка и негативно себеприемане. И за да тушира всичко това ревнивецът иска да притежава, но не знае как да изгради близост в интимните отношения! Страхува се от идеала си, който е изградил като образ на опасенията си и който му вещае провал, а страхът от провал го прави бдителен и го води до емоционален срив. В такива моменти много от ревнивите хора не могат да разберат себе си и реакциите си! Те искат да контролират ситуациите, а това е пряк израз на опасенията от отхвърляне, изоставяне, от самота. И тъй като този тип хора не са изградили способността да отчитат обратната връзка и посланията на близките до тях, те постигат контрола чрез отбранителната позиция на ревността. Те изграждат своето поведение единствено на базата на собствените си мисли и чувства, за да удовлетворят потребността си от самоопределение и да си докажат, че се справят. Какво може да направи един човек, който е в плен на разяждащото чувство ревност? Първо да разбере, че идеални хора няма, че в движението си към супер - образа преставаме да сме себе си и обричаме взаимоотношенията си на провал. Второ – за да изградим хармония във връзката си, трябва да отчитаме погледа на другия, да усещаме обратната връзка реално. Когато някой обича, приема всичко и не е необходимо да се борим за идеалния образ, от който всъщност се страхуваме! Трето - когато човек обича, дава свобода и точно тази свобода обвързва. И не на последно място в една връзка трябва да се формират реални очаквания, а не да се търси ефекта на ”всичко винаги”, защото това е изкривен контрол, който затваря прогресивното и положителното развитие на взаимоотношенията между хората. Нека да не се стремим да бъдем изключителни, а да сме доволни от обикновенността, която е много по- ценна от нереалните образи.