Здравейте! Искам да ви задам един въпрос. Той е свързан с децата в интернет .....

Здравейте! Искам да ви задам един въпрос. Той е свързан с децата в интернет и влиянието, което може да им окаже. Моя син, който е на 12 години прекарва пред компютъра голяма част от времето си. Уроците в училище вече не са му приоритет. Става все по-сприхав, когато се опитвам даго откъсна от това занимание и да насоча вниманието му към уроците. Наскоро разбрах, че е натрупал и много неизвинени отсъствия в училище... Какво да правя? Преди беше отличник, а сега едвам закрепва тройка... Емилия Здравейте, Емилия! Какво става с децата? От все по-малки стоят все по-дълго пред компютъра. Защо става така и какво всъщност правят там, отвъд това, което виждаме като игри, ровичкане за безсмислени нещица-все губене на време според нас възрастните? Децата, които от все по-рано не се считат за малки търсят място, където да бъдат сигурни, да могат да се изявят и да напрвят това с възможно най-малко стрес и риск. За постигането на тези цели компютърът е пръв помощник! Защо ли? Защото чрез игрите и виртуалното сърфиране, те откриват най-благосклонната и приемаща ги среда. Там могат да са господари, да имат много приятели, да побеждават, да имат много избори, да поправят грешки, да избягат от твърде многото изисквания......Къде реалността им дава всичко това? Може би никъде! Затова не само децата, но и възрастните прикрепват към себе си компютъра като изкуствен бял дроб. Отвъд общите факти, нека погледнем и конкретно-какво става с дванадесет годишните? Изведнъж те се оказват между две измерения- това на възрастните и това на децата. Уж са деца, а започват да поглеждат на всичко с нови, не съвсем по детски очи. Възприемат се вече като по-големи, а им е трудно да се справят със света на възрастните. Пълна несигурност и дезориентация, подсилени от започващите все по-интензивни физиологични промени, които още не могат да бъдат осмислени и приети. На 12г. малките възрастни имат твърде ранима емоционалност и крайно лабилно самочувствие. Ето поради този факт децата търсят протекцията на една по-сигурна среда и стават зависими твърде лесно от нея. В такава ситуация е съвсем логично като следствие, Вашето дете да е сприхаво, раздразнително, та дори и подтиснато, ако няма достъп до своята зона на сигурност и уют. За нея то е готово да прави всякакви рискове като бягството от часове, споровете и караниците с Вас.. Почти ще е невъзможно да го откъснете насила и с негативни мерки от това, което толкова много обича. Насилственият подход може да има временен ефект, но той няма да е логически осмислен и оттам превърнат в нагласа и желано действие за детето. Какво да правите тогава? Естествено, всяко дете е различно и родителите си имат специфичен индивидулен подход към него, но все пак..Необходимо е до известна степен да се създаде балансиран режим като този режим да е плод на двустранни разговори, дори и преговори. Съответно да има определени часове за компютър и за учене, както и други занимания. Не е зле да разберете какви други интереси, дори и латентни, има Вашето дете и да ги поощрите. Такива могат да са различни видове спорт например. Проявете интерес към това, което прави момчето Ви пред монитора, така може да имате не само обща тема за разговор, но и поведение на разбиращ родител. И не на последно място има твърде много компютърни програми, чрез които може да се усвояват нови знания извън традиционните начини на обучение. Потърсете такива, ако това би помогнало на детето Ви да подобри успеваемостта си в училище. И накрая, питате какво е влиянието на компютърните технологии върху децата? Отговорът не е еднозначен-положителен или отрицателен. Информационните технологии могат както да отчуждават, така и да развиват интелектуално. В крайна сметка животът ни е почти невъзможен без компютрите и ако съумеем да канализираме правилно, без излишни забрани, интереса на децата си към тях, то им даваме правилна стъпка към бъдещето.