В последно време започвам да мисля за работа постоянно. Връщам се в къщи и продължавам да работя, а отскоро и на две места......

Здравейте! В последно време започвам да мисля за работа постоянно. Връщам се в къщи и продължавам да работя, а отскоро и на две места. Често ми се случва да довършвам работа останала от деня, а след това до малките часове на нощта да работя и другата. Работата ми е свързана с умствен труд. Проблемът е, че усещам, че вече сънят ми е неспокоен, постоянно съм нервен и заядлив с колегите и близките... не знам какво да правя! Не мога да се откажа и от двете работи, тъй като средствата ми са нужни... Можете ли да ми кажете, дали мога да вляза в някакъв ритъм, който да ме избави от нервите? Здравейте! С въпросът си отваряте все по-актуалната тема, предвид социалните условия: До къде можем да експлоатираме себе си и къде е границата между нормалната активност, работохолизма и последващото го изтощение? За да отговорим е необходимо да тръгнем малко по-отдалеч и да засегнам механизмите и факторите, които съвсем закономерно водят до описаното от Вас състояние и пак оттам да изведем пътищтата за преодоляването му. Почти винаги в основата има определена личностна предразположеност. Възпитание, което формира болезнена отговорност и страх от лошо оценяване, липса на разбиране и внимание, които носят в зряла възраст постоянен стремеж към действеност и търсене на признание, подценяване, което оформя перфекционисти.....Можем да изброяваме още, но при всички случаи попадаме на един и същи резултат-уморени, напрегнати и тревожни хора. Нека погледнем механизма, по който се достига без да съзнаваме, до изтощението и пренапрягането, които Ви измъчват: Всеки човек има определени физични и психични ресурси. Те определят степента и продължителността на натоварване, която е нормално да понесем без последствия. Отвъд тях организмът ни сигнализира с умора и ако не уважим този така важен сигнал отключваме порочната верига, от която след това трудно можем да излезнем. На практика, ако вместо да почиваме, ние отново се активираме, изчерпваме постепенно ресурсите си и умората става все по-тежка. Така цикъл, след цикъл достигаме до изтощението, а оттам стъпката до депресията е малка. Ставаме все по-неудовлетворени, все по-напрегнати и тревожни. Това важи с най-голяма сила за умствения труд. Когато сме съсредоточени прекалено дълго без почивка, ние подлагаме на интензивна възбуда определени мозъчни центрове, бързо стигаме до изтощение и учудващо за нас самите все по-често започваме да блокираме, да усещаме, че работата ни не спори и изостава. Така отваряме широко врата на превъзбудата, с характерните нервност, избухливост, липса на спокоен сън....с няколко думи вече не можем да си починем, дори и да имаме желание за това! Тогава какво трябва да правим? Има толкова много фактори, които ни карат да изпадаме в това състояние-битовите и финансови трудности, желанието ни да се развиваме и напредваме, търсенето на стабилност в кариерата.....как да спрем!? На първо място трябва да си дадем ясна сметка, че дори и сега да успяваме, то след още няколко месеца, седмици или дни няма да можем с този темп. Тогава всичките ни усилия ще отидат на вятъра и много по-трудно ще се възтановим. Затова е наложително да сложите в ред всичките си дейности-да игнорирате по-малко значимите ангажименти, да насочвате рационално усилията си, без да ги пилеете, към най-важните за определения момент задачи. Колкото и трудно да звучи във Ваша власт е да съумеете да създадете баланс межд работа и почивка. Именно това ще Ви позволи после да сте по-продуктивен. Съответно необходимото време при отпочиналият мозък, за което ще се извърши дадена работа е по-малко. Ако е необходимо потърсете помощ, възложете на друг някоя задача. Започнете да отделяте време и за физическа активност. Въобще, внесете разнообразие в ежедневието си, в което да намерят място и удоволствията. Не мислете, че губите време в “напразни глезотии”, именно те ще Ви избавят от лошия сън и тревогите, а след това работата Ви ще спори.