Преди пет години се запознах с един мъж - в сграда, в която и двамата работим. Повярвайте ми, въпреки че съвсем в началото протече онзи ток между нас, се борих много срещу това... Въпрос от потребител на Namerime.com

Преди пет години се запознах с един мъж - в сграда, в която и двамата работим. Седмица преди това си бях купила жилище, оказа се, че живеем в един квартал, в един блок и в един вход. Случайно се оказа, че съм си купила жилище с течаща гореща вода, а тръбата за студената мълчеше. И точно тази година той беше домакин на блока и трябваше да го помоля да ми помогне, за да разреша битовия проблем. Аз съм разведена, с едно дете. Той, както се досещате, е женен и е по-голям от мен с 11 години. Повярвайте ми, въпреки че съвсем в началото протече онзи ток между нас, се борих много срещу това. Той направи всичко възможно, за да се сприятелим, да обсъждаме служебни и какви ли не проблеми. След около шест месеца вече не издържах и започна всичко, което продължава и до днес. Много се срамувам от себе си и изпитвам огромно чувство за вина. Опитвала съм се да скъсам с него многократно, но можете ли да се представите - пътят ни до работа е еднакъв, не работим в един офис, но в една сграда, пътят ни след работа е еднакъв, пазарът е един и той винаги намираше начин да сме отново заедно. Истина е че на първо място станахме много добри приятели, а и сексът е страхотен. Сприятели се с детето ми. Много ми помага в битов план. Не исках да го обиквам, но сега осъзнавам, че това е много по-силно от мен. Той също ме обича - по някакъв си негов особен мъжки начин. Разбира се, че според него не спи от 10 години с жена си, децата са големи, той е с 11 години по-възрастен от мен. Но никога не остава да преспи при мен, през почивните дни си е в неговия дом, виждаме се най-много по два пъти седмично (интимно). Не мога повече, когато се опитам да поговорим, просто не се получава, отново късам с него, той изчаква "да ми мине" и отново сме заедно. Последният път скъсах завинаги, не вдигах телефона и изчезнах, но накрая той пак успя да пробие защитата ми. В мен има много болка, не мога да го преодолея и имам чувството че ще полудея.Годините си минават, аз съм сама, не мога да започна връзка с друг мъж (веднъж и това пробвах, при което той не беше на себе си). Всичко, което се случи случайно ли е или е предопределено, може би наказание за мен, вече не знам какво да мисля. Напоследък се улавям, че плача насън. Имам отговорна работа, всички ме уважават и ценят, за мен е важно да правя добро. Но с това не мога да се справя.Моля, помогнете ми! Здравейте! От споделеното проличава колко сте объркана и колко Ви е тежко в момента. Този мъж Ви е дал своята подкрепа и помощ в момент, когато Вие сте се чувствала слаба и беззащитна. В период, когато сте преосмисляла приоритетите и възможностите, които стоят пред Вас, сте получили така нужната Ви подкрепа и разбиране. Дори на битово ниво помощта, която Ви е оказвал този човек е изградила взаимно доверие и уважение. Какво е нужно на човек след преживяването на една криза (каквато е разводът например) – нужен му е „тих пристан”, където да акустира и да сдобие отново сили, за да може да продължи напред. Периодите на късане и сдобряване са всъщност Вашето лутане и търсене на решение. Но задали ли сте си въпросът какво искате Вие самата, как си представяте живота си, как бихте искала да продължите, и с кого? Ако се отпуснете и изживеете тази връзка пълноценно без вини, то тя няма да е толкова заробваща в последствие. Освен това Ви тормози безперспективността на връзката. Ето защо би било добре да поговорите за бъдещето с този мъж. Стереотипите и предразсъдъците, които битуват в обществото Ви карат да се съмнявате и да мислите, че вършите нещо нередно. Създала сте си ореол на забраненост за тази връзка, а както знаем и от поведението на малките деца, забраненото е най-желано, особено в случая, в който става въпрос за избягване от самотата чрез това забранено. Чувството на вина е провокирано точно от тези стереотипни форми на мислене - ”какво ще кажат хората”. Не намирате сили в себе си, да се противопоставите на една толкова силна привързаност, защото сте била в период, когато имате огромна нужда да бъдете разбрана.Тук идва и моментът на ирационално мислене. Когато човек не може да си обясни рационално случващото се с него, то той е склонен да погледне на нещата ирационално като си ги обяснява с изрази от рода на: „това е наказание”, „какво ли съм сторила, за да ми се случи това”, „всичко е въпрос на съдба и предопределеност”....Но тези обяснителни модели са неефективни и не ни помагат, а само задълбочават проблема като оцветяват мислите ни в тъмни краски. Бихте могла да помислите засега върху всичко това. Винаги можете да разчитате на e-therapy! Желаем Ви успех!