Здравейте!Притеснява ме един проблем. В моменти на голям стрес, обикновено служебен, аз е успявам да взема правилно решение......

Здравейте! Притеснява ме един проблем. В моменти на голям стрес, обикновено служебен, аз е успявам да взема правилно решение. Правя нещо прибързано, а после виждам още 10 начина, по който е можело да го направя по-добре. Това ме притеснява. Има ли начин да тренирам съобразителността си или да се мобилизирам в такива случаи? Нали народа е казал, малко ум, но навреме... С поздрави, Георги Здравейте, Георги! Ние живеем в свят от стресори, но не всеки стимул става стресиращ и тревожещ ни. Обикновенно истинският стрес се появява, когато ситуацията е значима за нас, когато ни липсват ресурси за справяне, когато се чувстваме неуверени, изтощени... Самият стрес провокира адаптационните ни способности и оттук специфичната ни реакция в дадена обстановка-действие,борба или бягство и отстъпление. До тук това са най-общи думи за стреса, но ако се фокусираме по-конкретно върху описаното от Вас, трябва да кажем, че работната среда е една от най-значимите провокаторки на стресови ситуации. Защо ли? Защото тук сме подложени на нещо като изпит за способностите ни, знанията, съобразителността, креативността, търпимостта ни, както и възможностите да ни приемат и оценят по определен начин. И колкото по-значима е професионалната ни реализация и желанието да се развиваме, толкова по-често можем да попаднем в стресови ситуации. Паралелно с това трябва да добавим като допълнителни фактори личната ни активност, както и някои характерни индивидуални черти. Неуверените хора и тези, които са самокритични до педантичност, много по-често попадат в ситуации на стрес. Същевременно, колкото по-високи са нивата на тези характеристики, толкова по-трудно се взема решение, особено в обременените от напрежение и тревога моменти. Що се отнася до активността, то колкото повече дейности слагаме на гърба си и колкото по-големи амбиции проектираме за бъдещето, толкова по-често се подлагаме на стрес. Тук естествено трябва да отворим една скоба и да кажем, че стреса има и благотворно влияние за човека. Той го кара да се пригажда към различни среди и изисквания, да взема решения, да действа, да се развива...... Не случайно пълната липса на стрес също е фатална, но когато напрежението и тревогата са ежедневие и ние все по-трудно ги преодоляваме, то настъпва момент на изтощение. Освен това стресорите рядко действат по отделно. Така например съчетанието на много работа, малко почивка и проблеми извън самата работата изчерпват и способността ни да реагираме адекватно на нови и нови трудни момети намалява. В напрегната обстановка почти винаги на преден плани идват емоциите, а после обърканото и разнопосочно мислене. Тогава, за да излезе от този капан човек трябва да вземе решение. Едва тогава той се успокоява, защото вече има идея и може да действа. Именно действието е “лекарството” за всяко объркване и тревожност. Само че точно, защото сме се успокоили изникват всички онези “10 начина”, за които споменавате. Тук е важно да не се обръщаме назад. Най-хубавото, което сме направили в този момент на стрес е, че сме били способни да вземем решение, то ни е спасило от самия стрес. А за нашето решение, трябва да изградим нагласата, че е по-важно да го доведем до успешен развой и край, а не да преценяваме в миналото всички пропуснати възможности. Всъщност, всяко решение може да е добро и правилно-това зависи от нашата нагласа спрямо него и от способността ни да го реализираме в положителния му вариант, както споменахме вече. По отношение на тренирането на съобразителността, то в работния процес това става с Вашето собствено развитие и подреждане на ангажиментите. Колкото по-планови и предвидени са задачите Ви, толкова по-съобразителен ще бъдете. В стресови ситуации човек е достатъчно съобразителен само от факта, че е успял да реши и действа. Твърде много хора в подобни моменти бягат и се измъкват. Основното е да променим нагласата си към собствените ни решения и да работим за тяхното изпълнение. Точно това ще ни направи доволни от себе си, следователно и по-уверени, а оттам по-съобразителни и мобилизирани. Когато постигнем това няма да има грешни решения, нито по-добри или лоши, а само такива, които ни помагат да се развиваме.