Change Language

Отговор на e-therapy за в. Компютри по темата за отчуждението

ОТЧУЖДЕНИЕТО В днешният забързан и динамичен свят, в който технологиите пробиват път все по- бързо и по- на дълбоко заемат място в нашето ежедневие, като че ли общуването между хората остава на заден план- има толкова много какво друго да се прави… да седиш пред телевизора или DVD, да поиграеш на някоя игра на РСто или просто да влезеш в мрежата. Юношите и девойките все по- рядко осъществяват приятелски контакти със своите родители, все по- рядко остава време да споделят или просто поговорят за проблемите си. Възрасните живеят под непрекъснатият стрес на ежедневието и водят своята борба за оцеляване на семейството, а подрастващите, все по- често остават сами и неразбрани. Голяма част от тях, особено техничарси и откривателски настроениете, бързат към компютърните зали, защото там забравят за самотата- там те могат да бъдат героите или откривателите на нови светове, там могат да докажат своите способности дори и само виртуално, но..., колкото по- ловки и бързи стават в своето присъствие в мрежата, толкова по- бързо и сигурно те се отдалечават от реалността. Да поговорят с приятели или дори да излязат на чаша кафе, това се случва вече доста рядко. Общуването и взаимоотношенията се превръщат в един момент само и единствено в чат, емоциите текат по кабела чрез симпатично нарисувани личица, а истинските чувства се подтискат някъде дълбоко и остават да дремят там. А, какво се случва след това в реалността? Красиви и млади, умни и интелигентни, но забравили да общуват, нямат знание за това как да се държат при жив контакт, притеснението и страхът да не се изложат по някакъв начин изграждат огромна и дебела бариера и скриват истинската същност на личността. И така се започва, все по- далеч и все- по надълбоко от реалността, дори когато вече тези юноши и девойки се превръщат в зрели и улегнали хора. Забравят се минималните емоционални състояния- усмивката, ръкостискането, а за смехът да не говорим... Превръщането на мислещият и чувстващ индивид в “машина”. Машина- да, но... има едно “НО” голямо и силно, което бушува в душата на човека- потребността му от подкрепа, от разбиране , от приятелство, от любов. Дали виртуалното пространство може да задоволи тази съвсем естествена и човешка потребност? Дали може да предложи елементарната нежност на човешкият контакт? Понякога- да, понякога- не, това е само и единствено субективното възприятие на индивида. Вярно е, че интернет пространството дава неограничените възможности на бързината и точността, на печеленето на ценното време, на черпенето на безкрайна информация, на виртуалните контакти и достъп до целият свят. Възможностите наистина са примамливо привлекателни, но нека да не забравяме, че ние сме ХОРА, че иаме нуждата да бъдем заедно и да се обичаме! И нека да имаме смелостта да останем такива! “Най- лесно губят свободата си тези, който най-силно я желаят” е казал Станислав Лец, нека търсещите своята безкрайна свобода в интернет пространството да помислят, дали зависимостта им от мрежата е това, което наистина търсят? Дали свободата на духа наистина е там, дали усмивката на любимият човек може да се замени с прекрасните снимки от десктопа?