Приятелят ми е на студентска бригада за четири месеца.Обичам го и ми липсва ужасно.Проблемът е, че той не държи толкова на мен, колкото аз и не ми пише, не ми се обажда... Въпрос от потребител на Namerime.com

Приятелят ми е на студентска бригада за четири месеца.Обичам го и ми липсва ужасно.Проблемът е, че той не държи толкова на мен, колкото аз и не ми пише, не ми се обажда.Дори преди да замине ми каза да се срещам с други мъже за да ми липсва толкова. Има други преоритети в живота. Като например да увеличи доходите си. Смятам, че е типично за мъжете. Мислят си, че като имат пари, ще имат и жени или жена по-лесно. Това ме побърква и ме кара да се чувствам глупаво.Опитвала съм се да го оставя, но нямам сила над чувствата ми към него.Смятам, че сме един за друг и просто го изчаквам да поумнее и да ме оцени. Но не се ли заблуждавам? Дайте ми някакъв съвет. Времето ми се точи толкова бавно и мъчително и нищо не ме радва. Мисля, че имам всички симптоми на депресия. Здравейте! Все по-често се замисляме за стойностите на материалните ценности в нашия живот, доколко те могат да бъдат определящи в отношенията помежду ни. Сега и Вие си задавате въпроса за приоритетите на обичаният от Вас човек и си давате отговор в типичните особености на мъжкото поведение. Но липсва яснота как всъщност сте се разделили, кои изречени думи са провокирали мислите Ви в този насока и дали сте си казали това, което наистина мислите за връзката си. Възможно е да не сте били достатъчно ясни в позициите си, може би се е получило някакво разминаване в очакванията и на двама Ви, което Ви е объркало и дори да твърдите за наличието на депресивни симптоми. Чувствата при раздяла като че ли се засилват, именно защото ги провокираме с непрекъснатото мислене за обичния от нас човек: „Какво ли прави сега?”, „Дали си мисли за мен?”, „Сега осъзнавам, че липсата на контакт с него ми причинява твърде голяма болка, което е доказателство за силната любов” и т.н. Тези мисли сами по себе си са способни да ни навлекат неприятни преживявания, особено когато отсреща имаме не толкова ясен подход. Тук се задейства и един стереотип, а именно, че мъжът трябва да се погрижи за материалните потребности, които пък от своя страна биха му позволили по-голяма свобода на изборите. Прави впечатление, че Вие преценявате връзката си като идеалните партньори един за друг. Дали това е Ваше едностранно мнение или сте разговаряли по тази тема и сте постигнали единодушие? Това е важно, тъй като виждането ни е пречупено през призмата на собствените ни усещания, а ситуацията се усложнява, когато е и твърде емоционално подходено. Всъщност това, че изчаквате означава, че сте в пасивната позиция – изчакваме когато се страхуваме и когато не смеем да предприемем активни действия. Бихте могла да помислите за това и да се опитате да провокирате някаква яснота по въпроса (но без да бъдете прекалено настоятелна), тъй като това чакане е доста болезнено за Вас и Ви стопира. Т.е. така Вие не бихте могла да забележите хубавите неща, които се случват около Вас, а защо не и новите хора, с които пропускате да се запознаете и да общувате само защото сте вглъбена в мислите си за човека, който е далеч. Сега трябва да помислите върху всичко това и да осмислите случващото се. В крайна сметка колкото по-бързо разрешите тази ситуация, толкова по-добре. Желаем Ви успех!