Уважаеми e-therapy,казвам се Гергана скоро ще навърша 26 години. През последната година, а може би и повече от година, забелязвам, че съм станала ужасно раздразнителна....

Уважаеми e-therapy, Казвам се Гергана скоро ще навърша 26 години. През последната година, а може би и повече от година, забелязвам, че съм станала ужасно раздразнителна, от напълно спокойно държане, точно за няколко секунди успявам да достигна възможно най-висока степен на гняв и раздразнение. Усещането е изключително силно и мога да го опиша с израза "трепери му устната от гняв". Тези мой състояния се задълбочават когато разговарям с някой на искю или в някой Интернетски форум, или пък някой от хората около мен не се държат адекватно или правят грешка, която според мен пречи на общото развитие. Когато това се случва в Интернет, въпросния човек, както последния който не ми се обади за да ми каже, че няма да вземе билет, който му пазя от две седмици, обикновенно е подложен на скандал или както е популярно да се казва - "четене на морал". Във форумите понякога се ужасявам колко глупости могат да бъдат написани и обикновенно припознатия за мен като "глупак" или "невежа" бива грубо порицаван и разкритикуван. Дълго време мислех, че проблема за проявата на тази агресия е в честото бездействие, или необмислени действия и мнения на хората около мен, но напоследък стигам до извод, че имам проблеми с поведението си и с въпросната агресия, която понякога ме изгаря от вътре. Здравейте! Агресията и гневните реакции често са непредвидими и с това трудно контролируеми. Агресивното поведение е заложено като инстинкт у хората, но ние в процеса на еволюцията и социализацията сме съумяли да го “дресираме”. Така че, когато има гняв околните се плашат, а и ние самите, когато сме осъзнали подобен акт у себе си сме стреснати. Причините да се появи такова поведение са твърде разнообразни. Те съчетават елементи като: личностна предразположеност (темперамент..), социални фактори и близка средата, в която се движим. Агресия има когато сме уморени, когато се чувстваме заплашени, когато бягаме от безсилието или когато нямаме алтернатива на поведението си в даден момент. Хубаво е, че сте споделила годините си-това дава допълнителна светлина на споделеното от Вас. В тази възраст много хора се стремят да създадат около себе си стабилност в лицето на било то работа, семейство различни позиции. Това изисква много усилия и постоянство и ако липсват почивки, то се заражда напрежение и умора. Оттам и гнева, който навлиза като реакция във всяка сфера на общуване и действие. Наред с това в тези години човек е формирал стабилно възгледите си, помъдрял е и тъй като това са едва ли не първите му наистина стабилни позиции, той ги брани додста упорито. Казваме това и във връзка със описаната ситуация на разговорите в нета с “глупците” или “невежите”. Интересно е защо това състояние, което описвате се задълбочава в Интернет? Както знаем, мрежата е необятно пространство, което ни дава голяма свобода и в което нашите реакции често са много по-печеливши, отколкото в реалността. Затова, ако не си позволяваме яростни изблици в преките контакти, то с успех можем да го правим в нета. Там агресията може да е начин за изява, за формиране и защита на позиции или дори за налагане, ако прехвърляме собствения си стремеж към перфекционизъм върху другите и изискваме от тях подобно на нашето поведение. Връщайки се назад във времето, когато са започнали тези гневни реакции, то може да си спомните например, че в самото начално сте била удовлетворена след подобни пререкания, защото сте успявала да “накажете” някой невежа. Един вид с агресията сте постигала целите си и след това сте получавала психическо отпускане. Това е формирало като успешен този подход и го е затвърдило като поведение. Наред с това, ако хората в нета са се държали също агресивно, то това е провокатор на подобно поведение и от Ваша страна. Е, в последствие подобни реакции по-скоро са започнали да Ви напрягат и тормозят, защото агресията е и саморазрушителна. Но тук с пълна сила трябва да игнорираме стереотипното схващане, че агресивното и гневно поведение са пробивни. Има много други начини, които са по-щадящи и за нас самите. На първо място трябва да осъзнаем много ясно, че хората са различни и че имат разнородни цели, с които влизат в нета. Тези цели не са непременно високо интелектуални, а напротив, повечето потребители искат да се отпуснат и развличат във форумите и ICQ. Затова винаги когато у Вас назрее гневното чувство трябва да изпълнявате едно малко упражнение: Да се замислите кое точно е предизвикало тази негативна реакция-дали самиия човек, дали написаното и с какво то толкова много Ви е непоносимо? Това е малка рационализираща отсрочка, нещо като прочутото броене до 10. ? Така постепенно ще свикнете да се поставяте на мястото на другия и да опознавате неговите мотиви. Това ще е от огромна полза, защото ще започнете да виждате всичко около Вас в неговото многообразие и пълнота на гледните точки, а това не е нищо друго освен път към мъдростта и търпимостта, които ни правят най-вече полезни засебе си и близките ни.