Здравейте! Наскоро разговарях с приятели и им споделих, че държа компютъра си включен постоянно в помещението, което ползвам и за спалня.....

Здравейте! Наскоро разговарях с приятели и им споделих, че държа компютъра си включен постоянно в помещението, което ползвам и за спалня. Те ми казаха, че бученето на компютъра по цял ден и особено цяла нощ може да се отрази негативно на психиката. Въпросът ми е, дали наистина този монотонен шум слушан продължително може да окаже някакво влияние и какво? Другият ми въпрос към вас е свързан с другите рискове, които може да породи компютъра. Имам предвид това, че лично аз прекарвам много голямо количество от времето си пред компютъра - върша работа, общувам с приятели, играя. Виждам се с приятели на живо, но рядко. Може ли и това да окаже някакво влияние и да промени характера ми? Приятелката ми все по-често ме обвинява в сприхавост, затова и се вълнувам от този въпрос. С поздрави Живко, София Здравейте Живко! От както са се появили компютрите тяхното влияние върху психиката и човешката физиология е обект на много дискусии. Говори се за вредни лъчения, професионални заболявания и какви ли не още ефекти от постоянният ни контакт с тях. Всъщност, хората използват активно и масово компютри едва от 20-25 години, а този период, според изследователите, не е напълно достатъчен, за да се дадат еднозначни отговори по отношение на това до колко е вредна във физически и психически аспект постоянната работа пред монитора. Наред с това сме свидетели и на бързите темпове, с които се променят и усъвършенстват компютърните системи, съобразно изискванията за безопасност и превенция. Е, ние говорим главно за психологическият аспект на подобна ситуация-денонощно “бучене” на компютър. Тук трябва да отчетем индивидуалното възприятие на този тип шум. Има хора, за които дори и тик-такането на часовника е изнервящо и те не могат да заспят от него. За други монотонните шумове действат по-скоро успокоително, както при съвсем малките деца. За нашата психика най-вредно е напрежението, системното подлагане на стрес и отрицателни дразнители. Така че, ако звуковият фон на компютъра не Ви изнервя, не Ви пречи да вършите други дейности или да се съсредоточите, а и естествено не пречи на други хора, ако има такива, с които живеете, то няма данни да се отрази негативно на психиката. В един момент може да сте привикнал толкова силно към него, че точно липсата му да Ви изнервя и да Ви прави неспокоен? Във втората част на Вашият въпрос се засяга една наистина сериозна тема –психологическите рискове за човека, който едва ли не се е срастнал с компютъра.Тук думата имат както индивидуалната психология, така и социалната. Компютрите все по-често са набеждавани, че спъват активната социализация на децата, провокират девиантно поведение и отчуждават. Естествено не бихме могли да унифицираме за всеки тези твърдения. Самите изисквания, отправени към работещият на компютър, определят и възможните рискове за психиката. Както знаем, за този тип работа са нужни висока и продължителна концентрация на вниманието, креативно мислене и умствено натоварване. Колкото и да е странно, тази работна заетост се нарежда сред първите места по физическо натоварване, въпреки статичната поза. Именно продължитената концентрация води до натрупване на напрежение и умора, а това не рядко е повод за нервни изблици и “сприхавост”, в която са Ви обвинили. Колкото по-дълбоко е потънал човек в работният си процес, а точно компютърните системи са тези, които дават възможност на човек да навлезе дори и в друг паралелен свят, толкова по-дразнеща е страничната-отлъчваща от дейността намеса. Вие фиксирате и един друг момент, който е свързан с общуването. Все повече хора потъват ежедневно в света на виртуалното комуникиране. Има толкова много усъвършенствани начини за това, че този тип връзки стават много по-удобни и безопасни. Като отчетем и факта, че хората пазаруват, плащат, получават удоволствие и работят чрез този виртуален свят, то много ярко изниква въпросът: няма ли да станем жертва на обратния процес на социализацията, да станем много по-затворени, мнителни и прикриващи се в спонтанното живо общуване? Това са едни от действителните заплахи за психиката, но ние като разумни същества можем да им противодействаме. Така че, излезте с приятелката си на разходка, събирайте се по-често с приятелите и обръщайте повече внимание на красотата около нас.?