Change Language

Здравейте! Искам да ви попитам какво кара някои хора да пишат свой онлайн дневник (блог)? .....

Здравейте! Искам да ви попитам какво кара някои хора да пишат свой онлайн дневник (блог)? Доскоро мислих, че дневникът е нещо лично, обаче виждам че в Интернет има много дневници, в които хората не се притесняват да споделят много лични неща. Дали това е начин за разтоварване? И дали може да бъде опасен? Когато получихме този въпрос се замислихме, че всъщност обръщаме много голямо внимание на интернет форумите, сайтовете, ICQ..,но никога до момента не сме говорили за блоговете. Защо се получава така, след като те стават все по-популярни? Може би защото обикновените форуми, чатове и т.н са масовата комерсиална форма на виртуално общуване, а в блоговете има нещо повече. Тук ще изневерим малко на обичайния стил на e-therapy, но все пак ще споделим едно мнение или по-скоро усет. Попадайки на няколко блога спонтанно възниква приятното чувство за нещо познато и близко, което е отминало, но има ярка следа. В съзнанието ни изниква онзи спомен за прочита на личните дневници или за разлистването на лексиконите. Всъщност, блоговете могат да са именно това виртуално съчетание на дневник и лексикон (почти всеки би си спомнил с какъв интерес е чел подобни страници), което съумява да попълва и много дефицити в интелектулно общуване. Тук класическата форма-личен дневник се разраства и има една главна придобивка обратната връзка. И докато в дневника споделяме със себе си и фиксираме определени времеви отрязъци, то тук имаме преки приемници на споделените мисли. Това е и едно от нещата, което кара хората да павят свои он-лайн дневници. Те споделят мислите и мненията си и това е нещо като онзи разговор със себе си, който много често правим несъзнателно, когато сме развълнувани или впечатлени, но ни липсва възможност да споделим със съпричастен събеседник. Така че ето какво прави блогът-дава ни хармонията на успокоените споделени мисли. Много пъти сме говорили и за възможностите на Интернет в процеса на общуването. Той дава огромно пространство, в което да се самопредставиш и да намираш и избираш събеседници. В тази светлина блогът като че ли е по-искрената форма за това и по-задълбочен начин да представиш себе си и да опознаеш другия. И това е още един стимул да изписваш своите мисли, мнения или тези по определен въпрос. Всъщност именно възможността да споделиш много лични неща, както се изразявате, е тази която дава ролята на отдушник, а обратната връзка затвърждава потребността от това. Защото тук можеш да намериш съпричастни хора или съмишленици. За модерния човек, който има все по- малко контакти, това е карайно значимо. Не бива да пренебрегваме и различните функции на този род виртуални междуличностни отношения в отделните възрастови периоди. В една по-ранна възраст блогът би могъл да играе ролята на самоопределение, на формиране на позиции в търсене на увереност или дори на себеизтъкване в не малко от случайте. Все пак в тийнейджърските години една от основните потребности е да бъдеш приет и одобрен. В по- зряла възраст личният дневник във виртуалното пространство е по-скоро търсене на близки по интереси и интелект хора, начин чрез споделянето да изхвърлиш от себе си негодуване, напластен негативизъм или да направиш радостта си по- пълна като я споделиш с други хора. Не случайно потребителите на мрежата, които създават свои блогове са по-близки от тези, които общуват в един сайт за запознанства например. Що се отнася до това дали би могъл да е вреден, то тук можем да споменем само факта, че всичко прекалено е вредно. Еднородната насоченост на общуването, както в случая в нета, ако не е съчетана с реални контакти, в които ‘очи в очи’ да споделяме и дидкутираме, би могла да провокира частична самоизолация, загуба на увереност и дори отчуждение. А ако бъдем крайни и впрегнем интелектуалната сойност на някои блогове и общуването в тях, то може би не е изключено да станем свидетели и на интелектуална сугестия? Е, да не забравяме, че всяко нещо има и положителни и отрицателни страни и е важно кой полюс ще допуснем да доминира.