Здравейте, моят проблем е доста често срещан, но ме измъчва много.Харесвам един човек, който е мой преподавател...? Въпрос от потребител на Namerime.com

Здравейте, моят проблем е доста често срещан, но ме измъчва много.Харесвам един човек, който е мой преподавател. Често ми обръща внимание повече от другите, пита ме дали съм разбрала, кара ме да участвам в час и да отговарям на въпроси по често, в междучасията все ме пита какво ме притеснява, защо не мога да се справям, друг път ме е питал имам ли проблеми, че ако трябва ще измисли стъпка за да мога да не се притеснявам, един ден реших да го фиксирам по дълго с поглед за да разбера дали всъщност и той би ми отговорил със същото, да даже неговия поглед беше още по настоятелен даже се притесних, забравих да кажа, че разликата във възрастта не ни е много голяма, тези сигнали първоначални много ме зарадваха, но на следващите часове вече избягваше моите погледи, започна да се интересува и от моя съученичка или поне така ми се струва, защото започна да я въвлича и нея по често в темата на урока, мен продължава да се отнася така с мен, но имам чувството че нещо го спря или отблъсна, моля ви кажете ми как трябдва да кажеш или покажеш на един човек дали го харесваш и най-важния въпрос за мен е как да се разбере дали един човек те харесва като човек или проявява само професионално отношение. Здравейте! Често получавеме въпроси, свързани с умението да общуваме: Как да разберем дали някой ни харесва? Кои са сигналите, които трябва да разпознаем? Какво е нужно да направим ние самите, когато харесваме някого?.... Когато опитът ни е недостатъчен е нормално всичко това да ни притеснява и да се чувстваме безпомощни и без всякаква алтернатива в подобни ситуации. Просто да не знаем как да реагираме. Уменията ни за общуване се изграждат с времето, но за това е нужно да бъдем активни и да правим опити, а не да изчакваме нещо да се случи и да сме в пасивната позиция. Ето защо не бива да се страхуваме да реагираме винаги така както ни подсказва собственото ни усещане, дори това за момента да не се окаже най-подходящото решение. Винаги е по-добре да действаш, дори да сгрешиш, отколкото да изчакваш и след това да съжаляваш за пропуснатите възможности. Вниманието от страна на Вашия преподавател Ви е накарало да се почувствате “по-специална” и то за респектираща личност и значим възрастен. Отговорете си на въпроса какво точно Ви привлича в поведението на Вашия преподавател, дали той не е първия мъж, който Ви обръща подобно внимание, кои негови качества Ви правят впечатление и не ги намирате във връстниците си. Дали не сте привлечена само защото той Ви е отделил “специално” внимание и това Ви е накарало да погледнете с други очи на неговото поведение, а и на собственото си възприятие. Ние сме склонни да “разчитаме” сигналите, които получаваме според собствените си нагласи, а не реално и обективно погледнато. Емоционалността в дадената ситуация сякаш “замъглява” рационалното ни мислене и ни кара да правим заключения, които често са погрешти. Вие виждате в негово лице човек, който Ви вдъхва сигурност и се привързвате към проявите на внимание и загриженост. Сега, когато той показва подобно отношение и към Вашата съученичка, Вие като че ли сте склонна да „ревнувате”, тъй като не се чувствате вече така ценна и уникална точно за този човек. Ето това Ви обърква и измъчва в този момент. Така бихте могла да развиете хиляди хипотези, градящи се само и единствено на собствените Ви фантазии и мечти. Момичетата в тази възраст често са склонни да приписват редица позитивни качества на обектите си на възхищение и да си изграждат очаквания и то именно към такива значими фигури в техния живот. И накрая трябва да знаете, че в подобни взаимоотношения има доста стабилни бариери, които хората не прекрачват лесно. Давайки си отговор на поставените въпроси ще добиете по-голяма увереност и няма да се измъчвате с терзания и да се чувствате объркана. Желаем Ви успех!