Здравейте!Аз редовно си купувам вестник "Компютри" и оттам знам за Вашата чудесна акция. С моята приятелка (от вчера насам - бившата:( ) изкарахме малко по-малко от 2 години.

Здравейте! Аз редовно си купувам вестник "Компютри" и оттам знам за вашата чудесна акция. За съжаление и аз сега имам нужда от помощ... Първо бих искал да кажа, че съм на 19 години, от София, кандидатстудент, имам си постоянна работа. Но не за това Ви пиша. С моята приятелка (от вчера насам - бившата:( ) изкарахме малко по-малко от 2 години. В началото, може би първата година , аз не осъзнавах колко прекрасен човек имам до себе си. По-късно един човек се опита да ни раздели, но тогава и двамата осъзнахме какво сме един за друг и връзката ни прие други измерения... В смисъл, че всичко стана по-силно, по-красиво, по-приятно. Не можехме да издържим дори 2 дни един без друг, сексът беше прекрасен и т.н. М, пропуснах да кажа, че сега тя е на 16... Да, ще си кажете, че е прекалено малка за сериозна връзка, но тя не е като останалите момичета (сигурно и това сте чували много пъти:)). Тя е по-зряла, беше изцяло отдадена на мен и връзката ни, както и аз на нея. Почти половин година живяхме в една прекрасна приказка! Любовта даваше сили и на нея , и на мен. Аз доста се натоварвам - и на училище, и на работа, и мисълта за нея, както и подкрепата и, ми помагаха невероятно много. Преди около месец явно напрежението в училище започна да и се отразява и тя започна да става по-студена. Често беше в лошо настроение и въпреки старанието ми, трудно се оправяше. Аз бях до нея и я успокоявах колкото мога, стараех се да и правя малки подаръци, съвсем символични. Какво ли не опитвах за да се почувства по-добре! Дадох абсолютно всичко от себе си... Никога не сме се карали сериозно, а аз напоследък съм невероятно мил и нежен. Преди 2 седмици, една събота, преди да отида на урок по математика , се видяхме, както правим обикновено (родителите и я държат изкъсо и обикновено се виждаме през деня). Тогава забелязах, че нещо не е наред и я накарах да ми каже. Тогава тя ми заяви, че иска да се разделим за една седмица. На мен това ми прозвуча точно като раздяла. Никога не съм плакал за момиче. Е...тогава ми се случи. Урокът мина зле, защото не можех да се концентрирм и свърши по-рано, а аз от Орлов мост с прибрах до "Дианабад" пеш,почти плачейки. През целия път чувствах, че всичко под мен се срива, изчезна желанието ми за живот, амбициите, усмивката. Всъщност аз останах в България точно заради нея... Всичко съм давал за нея и все още бих дал. Е, нямам си нито кола, нито добро финансово положение, тя също е така. Но това никога не ни е пречило. Когато ми го каза онова и... Опитвах се да ям, но нещо в гърлото ме задавяше, не бях на себе си. Още същата вечер ми прати смс, че иска да се видим и да поговорим на следващия ден. Аз веднага и се обадих и я успокоих. И на следващия ден си говорихме много дълго, тя ми каза, че и е мъчно, че не може да ме направи щастлив и че не и е приятно да ме натоварва с проблемите си и лошото си настроение, а аз я помолих да не ме отблъсква, когато и е тежко. И всичко си продължи:) Е, тя си беше все още по-студена отпреди, но си личеше, че иска да го промени. За съжаление в училище не успя да изкара оценките, които искаше и това я огорчи. И така стигаме до вчера... След работа пак отидох да се видим (аз работя близо до дома и). Бяхме решили, че ако имаме време, ще я заведа на едно приятно място да похапнем пастички. Когато я попитах дали иска да отидем, тя ми заяви, че трябва да поговорим. Седнахме и ми каза, че всъщност не била готова за сериозна връзка (онзи ден се видях с един приятел, чиято приятелка му го беше заявила. И аз се пошегувах с Ади (така се казва тя)като я попитах дали и тя е готова. Е, тогава тя се засмя и каза, че връзката от много отдавна ни е достатъчно сериозна, каквато тя би искала да е). Но явно вчера беше размислила. Каза ми, че не иска да се виждаме повече. Каза, че ме обича, но сърцето и казвало, че не трябва да сме заедно. И ми каза, че в мислите и се навъртало едно друго момче, от нейния клас, което много я сваляше напоследък.Вчера понечил да я целуне, а тя се отдръпнала. И така... 1 час и се молих да помисли отново и отново. Просто си личеше, че ме обича много силно, личеше си, че все още иска да е с мен, но ... не знам защо така постъпи. Когато си тръгвах, аз си свалих гривната и и я дадох, но тя не я прие. Каза, че така ще убия и последната надежда, която е останала у нея. Но каква надежда?! (тази гривничка тя ми я подари за годишнината ни и аз много си я обичам, а по принцип гривни и синджири не нося). И така... гривната си остана у мен, аз си тръгнах , извървях 20-30 метра и се обърнах. Тя ме гледаше, постояхме така 2 минута, след това тя ми прати въздушна целувка и бавно си тръгна и се изгуби от полезрението. Аз... стоях като полуумрял. Обадих се на един приятел, той е около 8 години по-възрастен от мен и се опита да ме успокои. Почти веднага след като си тръгна ми написа следния смс"Съжалявам!Дано някога ме разбереш. Не очаквам, че ще искаш или можеш да ми простиш. Винаги съм те обичала и ще те обичам". Не знам как да го тълкувам това :( Ако наистина не иска да е с мен, защо утежнява нещата... Снощи ми се повръщаше цяла вечер, пак не можах да ям, сега също не мога, гади ми се и не мога да спра да мисля за нея. Искам да и се обадя, но приятелят ми ме посъветва да не го правя. Каза да почакам малко... Въреки това аз смятам да и се обадя и да я помоля в петък да се видим... Знам ли... И затова ви пиша... защото не знам какво да правя. Не знам как да продължа да живея, не знам как да си я върна. За нея бих дал всичко, разбирате ли. Не мога да се примиря, че току-така тя ще спре да се вижда с мен. Че ние дори не сме се карали, дори не сме си изневерявали... Е, ще се радвам да получа отговор от вас. Благодаря за вниманието. С уважение: Мишо Здравейте Мишо! С писмото си, Вие опровергавате стереотипа, който много момичета са приели, а именно мисълтта, че момчетата са много по-твърди и по-лесно преживяват кризи във връзките си. Още в самото начало на споделеното от Вас, прекрасно изпъква така характерната черта на всички влюбени-идеализирането, в една или друга степен на любимия. Това е един важен момент, който определя характера на очакванията ни за взаимоотношенията с партньора. Когато тези очаквания се разбият още във фазата на идеализирането, то тогава изживяването има голяма травматична сила, както е при Вас, дори със соматични прояви (гадене, безапетитие..) Всъщност нищо чудно, въпреки 16-те си години, приятелката Ви да е създала този образ на “по-зряла,отдадена на връзката”. Момичетата наистина съзряват по-рано от момчетата по отношение на духовните взаимоотношения в интимната връзка. В случая трябва да споменем и един друг момент-възрастта. Разликата Ви не е голяма и много по-често не би създавала проблеми с различията си, но все пак: Вие излизате от тийнейджърските години малко по малко и сте поел доста отговорности –работа следване...Това предполага стремерж към стабилни позиции и контролиране на развитието. Така заставате на прехода между възрастта, в която приемаме или отхвърляме много модели и стереотипи и започваме да градим свои и годините, в които за нас най- важно е портньорството и това да създаваме в работата си опори. В този смисъл приятелката Ви все още е здраво стъпила в първият период-този, в който търси едва ли не себе си. Ето затова новото е магнетично и най-често изтласква на заден план добре познатото. Момчето, което я е “сваляло” би могло да има точно такава роля, а Вие да сте този, който е добре познат и с който е уютно, но който не е сигурно дали ще задоволи потребността да се заглуши мисълта ”ами, ако пропускам нещо!” Всъщност именно точно тези четири думи са доста чест повод за прекратяване на дългогодишни улегнали връзки. Така ситуацията, която е възникнала, Ви поставя на кръстопът. Това си личи и от въпросите Ви: “Как да продължа? Как да си я върна?” В един момент поглеждате към бъдещето, но го отхвърляте по чисто емоционален начин, защото нея я няма, а миналото Ви дърпа, заради съществувалата в него пълнота и удовлетвореност. Все едно сте застанал в едно празно и ничие място, в което единственият Ви спътник са постоянните предъвквания на събития и случки, завършващи с въпроса: Защо се случи така? Подобно поведение е характерно за хората, изживяващи в себе си травматични моменти. Те търсят логично обяснение на случилото се и тъй като са обезсилени от собствените си емоции не могат да го намерят и преповтарят посатоянно болезненото. Така стигаме до въпроса: Какво да правите? На първо време в безвремието на мъчителните въпроси развитие няма. Сега трябва да си дадете сметка до колко са били реални очакванията Ви за тази връзка и по отношение на момичето. Необходимо е да изградите собствени планове за развитието си, в които да не е включена приятелката Ви. Именно това би могло да Ви спаси от прекомерното залагане на идеята, че ще си я върнете. Всъщност от писмото Ви се вижда, че сте достатъчно активен млад човек, а това е Ваш огромен плюс. И най-вече помнете, че такава раздяла не е отхвърляне, а отваряне на нови врати и възможности за Вас, от които не бива да се плашите. Сега Вие имате много повече опит и можете да го използвате в друга плодотворна връзка, ако все пак приятелката Ви остане твърдо за раздяла. Естествено трябва да преодолеете началния труден период – той е като събиране на сили и адаптиране след болест и ако за това са Ви нужни помощ и подкрепа, то можете да разчитате на www.e-therapybg.com Успех!