Научно-психологически коментар по темата за отчуждението.

Реално или виртуално- кое стимулира по- активно модерния човек и кое го стагнира във взаимоотношенията му с другите хора? Ако приемем, а то е факт, реалното съществуване на виртуалния свят- то комрютъра е вратата към него. Нормално е когато отворим тази врата и влезнем в огромния информационен поток да забравим да се обърнем към другия- по- сух и травмиращ свят. Дали това е източникът на отчуждението и до колко то може да се формира, като трайна нагласа в активния потребител на компютърни технологии? Отчуждението има няколко компонента, които са свързани със средата в която се движим. А тя може да е неудовлетворяваща, да разрушава целите ни и така индивидът да губи активен интерес към нея. Изолирането в днешният свят е много по- често срещано. Хората са подложени на силен адаптационен стрес, поради постоянно менящите се изисквания на средата, по- трудно формират групова принадлежност, поради егоистичното, като цяло общество! Освен това агресвната среда фиксира своите влияния и върху междуличностните отношения. Постигането на удовлетворяващи връзки е голямо изпитание за модерния човек, а от тук личните възприятия за взаимоотношенията се негативизират. Наред с това можем да приемем отчуждението, като активна себезащита от депривацията на средата- отбягващо междуличностно поведение, което тушира социалното омаловажаване. Така в шеметното си забързано ежедневие, когато прекрачим в другия виртуален, но и реален свят, ние живеем различен живот, който е освободен от ограничителните рамки на отчужденото като цяло общество. Тук в нета човек може да изгради своята желана принадлежност от нов тип-виртуално –социална, да формира цели и активно да действа, без да е подтиснат от условности, чужди принципи и дадености-освен тези, които вече е приел. Постига се нова социализация- ресоциализация, която се подплаща с формираща се Аз- ефективност. Сама по себе си тази ефективност се изгражда чрез чувство за компетентност, а къде индивидът намира своята компетентност-в дейности, в които се чувства удобно и сигурно и това се случва в мрежата. Пак там се задоволява постоянното търсене на новото, чрез което се достига оптимално ниво на възбуда- и ето така смачкващото, реалното става сиво! И как това да не е кукичката която да не те дърпа към отчуждението в мрежата. Там човек се спасява от трудното разчитане на реалните Азове и липсата на смисъл в общуването, което е превърнато в рутина, канализирано. Но да не бъркаме този тип отчуждение с алиенацията и самотността. Това не е деструкция, каквато е самотността, а е реконструкция на нов Аз, с друг поглед и с различни рамки на действие. Този отчужден Аз, всъщност не е изолиран- той е конформен в един нов свят, а се конфронтира с негативите на реалното. Ако можем да неречем съвременния феномен на е-отчуждението желана изолация, то може би няма да сгрешим- та ние живеем в общество на единаци и потребители- всеки се стреми да взема и там в мрежата е по- уютно и сигурно. А всъщност самосъхранението си е базова потребност на индивида и защо да не я удовлетвори в нета?J