За бременността и самостойния живот на ембриона

Знаете ли колко отдавна сте били себе си, със своите преживявания, реакции на околната среда и самостойно поведение? За ембриона напоследък се разбира все повече, благодарение на все по - уникалната апаратура и перфектни експерименти. От този материал ще научите факти, за които не сте и предполагали. Те са важни и за Вас като човек и за децата, които имате или ще имате. Още след 10-та гестационна седмица движенията на детето са с конкретна цел и форми на самоконтрол. Неочаквано организирани се оказват реакциите на ембриона по време на амниоцентеза / проникване с игла в утробата на майката, за да се вземе околоплодна течност, която да бъде изследвана за евенуални генетични проблеми на плода/. Плодът реагира със завъртане на тялото и видимо агресивно ритане от вътрешността към мястото, в което е проникнала иглата. С развитието на слуха и вкуса след 16-та гестационна седмица се разкрива една нова възможност за интензивно взаимодействие на плода с родителя. Благодарение на ултразвука в този период са наблюдавани неочаквани социални взаимодействия и изяви между близнаци в майчинатата утроба – повтарящи се ритания, бутания, форми на игра и включително размяна на целувки. Ембионът запомня майчиния и бащин глас още докато е в утробата. Спектрографският анализ на гласови звуци от плода още през 26-та гестационна седмица показва невероятна близост с гласовите характеристики на майката. Още повече – съвременни експерименти с четене на едно и също стихотворение от майката в продължение на четири седмици – от 33-та до 37-ма гестационна седмица, показват че в 37-та седмица, докато плодът още е в утробата, бебето реагира с промяна на сърдечния ритъм на римата, прочетена от майката и не реагира изобщо на същата рима, прочетена от други хора. . . В цялата тази гама от нови усещания, преживявания, взаимодействия и очаквания Вие трябва да се справите не само физически, но и психически. Кризите не са само по време на бременността, нито само в процеса на раждане, нито по време на следродилния период. . .Родителството не започва след раждането на едно дете, опитът от нашето собствено детство не е гаранция, че можем да се справим със собствените си деца, защото те са нови хора, които тепърва ще опознаваме. Взаимоотношенията с партньора тепърва ще търпят още трансформации. Още повече, че носим толкова много психологическо “наследство” от живота си досега. . . Извън всичко, което знаете за бременността, важно е да осъзнаете още един много сериозен факт – бременността е неповторима възможност да опознаете себе си, първото си дете, бъдещото си дете и човека до Вас в една друга светлина! Като че ли животът се преобръща – случва се нещо, за което теоретично знаем, но никога лично не сме изпитали – бременноста, “обезформянето” и страхът, че жената е непривлекателна, “обречена” да се справи с нещо, което не познава. Партньорът Ви – като че ли се радва, но и страхува – дали от отговорност, дали от загубата на Вашето внимание…променя се поведението му? Детето Ви – обича Ви още повече, но става и тревожно, агресивно или депресивно… Ще имате ли време за него, от какво ли има нужда сега и после като емоция и внимание? Бъдещият член на Вашето семейство – извън физическото взаимодействие с детето по време на бременността, Вие влияте толкова много върху бъдещата му психика и реализация, че едва ли го осъзнавате! Всички тези кризи имат механизъм на “отработване” и преодоляване, който е много по-тежък и труден без професионалната помощ на психолога. Добрият психолог може да “преведе” скрития симптом на поведението и емоцията във всяка възраст. Същевременно той може да възвърне сигурността на човека, че познава себе си, че знае пътя към хората около себе си и че може да премине през трудния период с обич, подкрепа и “разбираемо” за себе си и околните поведение.