ВИРТУАЛНА И ЖИВА

Бях провокирана от темата на Вашият конкурс и реших да участвам като разкажа за своите преживявания във виртуалният свят и какво ми донесе той. Един нов свят, свят на идеи, свят на мечти – там, където можеш да бъдеш това, което поискаш, свят в който можеш да имаш хиляди превъплащения, свят в който можеш да бъдеш самият себе си, без да се страхуваш, че ще те помислят за луд или поне за ексцентричен - не че има нещо лошо в това, но да бъдеш себе си в днешното лицемерно общество, като че ли е доста страшничко...и ето го ВИРТУАЛНОТО ПРОСТРАНСТВО!!!! Наистина, един нов, необятен, безкраен свят- можеш за секунди да бъдеш там, където си поискаш, без граници, без морални и физически ограничения - полета на фантазията, на мечтите - това можем да бъдем тук. На вън е студено, мрачно, трудно - това което се случва не ми харесва, по някакви причини не мога се справя с него, не искам. Понякога много ме боли, мислите ми скачат от тема на тема или зацикят на една, нямам сила да се справя с бушуващите в мен емоции и чувства, имам емоционално разочарование и боли, започвам да си задавам въпроси за смисъла на живота и затъвам в блатото на негативните си преживявания все повече и повече. Да поговоря с приятел ли - защо, за да изслушам и него, да се натоваря допълнително и да не чуя нищо ново, нищо, което би ми показало правилния път, или да чувам упреци или субективни мнения, които ме дразнят със своята посредственост все повече и повече..., да отида и да се напия в някоя кръчма, или да се надрусам, или да се превърна в хленчеща хипохондричка и да чакам съжалението и изкуствената подкрепа на мними приятели..??? А и всъщност, кое е правилниният път??? Знае ли отговорът на този въпрос някой?- не! И на помощ идва идеалният свят, свeтът, който ме откъсва от реалността, светът, който не е само плод на моето въображение, светът, който съществува в пространството и времето- тук и сега, докато аз съм в него! Нека някой се опита да ми каже кое е реалното - това което аз ли възприемам с моите сетива или това, което е наложено по някакъв начин от другите? Кое е истината – сънят, който е плод на нашия мозък или натрапените ни норми на които трябва да вярваш без да бъдеш убеден в тяхната истинност и практичност изобщо? Въпроси, въпроси - голяма част от тях без отговор и се въртя в един безкраен омагьосън кръг... Но тук, тук се чувствам наистина добре?) Влизам в някой чат или сайт за запознанства (когато не черпя някаква информация), избирам си ник или някакъв профил, отговарящ на моментното ми състояние и сърфирам.... Намирам хора със сходни на моите проблеми, обсъждаме, разговаряме, шегуваме се, понякога мога да бъда дори цинична - но не се страхувам, защото тук всеки е такъв какъвто иска да бъде и рядко се случва някой да ти направи забележка за това. По - скоро ще те попита “защо точно този ник, или защо точно такъв профил” и ти спокойно и безрезервно можеш да обясниш! Понякога контактуваш доста дълго време с някой, създаваш взаимоотношение на някакво безрезервно и пълно доверие, защото не се страхуваш, че човекът срещу теб ще те предаде и то по простата причина, че ти просто не го познаваш, не знаеш кой е, дори не си го виждал как изглежда визуално. Аз дори не си създавам някаква представа за него, защото тя също ще бъде измислена и илюзорна, но отношението към него си остава? В реалния свят едно от първите неща, които търсим да забележим в хората около нас, е как изглеждат - дали да красиви или грозни, какво е финансовото им състояние, как са облечени - марково или евтино, каква ще бъде ползата ни от общуването ни...Който го отрече, не е честен спрамо себе си преди всичко?))), а дали изобщо ще се сетим да погледнем зад социалната маска на този човек и да потърсим душата му? Да потърсим истинската близост с него, да го опознаем като личност, като духовно състояние и психично преживяване? Сред лудницата на динамичният живот днес, объркаността на живота в България изобщо, несигурността и страхът, ни карат да се отдалечаваме един от друг, да не бъдем искрени, да бъдем преди всичко изкусни и велики майстори на егоцентризма, да губим и унищожаваме идеали и ценности, да се погубваме като хора. Доверието помежду ни отдавна изгуби своята стойност - сега си има цена, жалко но факт! Дори и виртуално, аз се опитвам да запазя поне мъничко от всичко това, светът на приказките, които винаги са с добър край, в които доброто побеждава и хората намират и разбират, кои са истинските ценности в живота. Тук не се чувствам самотна, винаги има с кого да поговоря, с кого да се посмея, дори с кого да поспоря, понякога и да се поскарам, но усещането, че не си сам- остава! Нещо, което в реалният свят непрекъснато ме преследва- самотата! Тук мога да говоря с хора, които са далеч от мен, не зная кога и как мога да ги видя, но когато те ми пишат и аз им отговарям- ние сме заедно, свързани сме духовно, дори и за някакви минути или часове? И пак стигаме до свободата на виртуалното пространство- тук могат да се случат много повече реални неща, отколкото във въображението и предположенията ни в реалността!!! Кои са по- истинските и кои по- реалните? Това е въпрос, на който всеки би могъл да даде различен и субективен отговор, в зависимост от потребностите му и възприятията за живота му изобщо. Но аз съм доволна, че го има този свят, че ми дава сигурност и увереност, когато имам нужда от това, дори и да е толкова зависим и илюзорен, колкото нашите фантазии... Представете си само, ако се случи нещо и няма електричество?.... всъщност къде сме ние и какво сме...